РАЙНА БРОЙЕР, DW

Тръмп, Ванс и "ужасният Илон Мъск" изпълниха света с непозната досега грозота, казва унгарският пианист виртуоз Андраш Шиф. "Що за ценностна система е тази, в която значение имат само парите, властта и бизнесът?"

Доналд Тръмп действа като "луд слон в стъкларски магазин", казва пред ДВ унгарският пианист Андраш Шиф. "Познаваме Тръмп от първия му мандат 2016-2020. Но това, което свърши сега през първите шест седмици от управлението си, надхвърля и най-смелите очаквания". Тръмп, неговият вицепрезидент Ванс и "ужасният Илон Мъск" изпълниха света с непозната досега грозота, казва Шиф и добавя, че това се отразява и на културата, давайки пример с "бруталното превземане на Центъра "Кенеди" във Вашингтон.

Създаденият през 1971 година Центъра за сценични изкуства "Кенеди" е най-големият културен център в американската столица с над 2000 събития годишно, поради което играе водеща роля в културния живот на страната. Поемането на центъра от Доналд Тръмп, който реши да оглави управителния му съвет, уволнението на някои служители и назначаването на довереници на президента на водещи позиции предизвикаха вълнение както в САЩ, така и по света.

"Вече няма да има никакви шоута с драг кралици или друга антимериканска пропаганда - само най-доброто", написа Доналд Тръмп в социалните медии във връзка с Центъра "Кенеди" и обеща "златна ера за изкуството и културата".

 

"Господин президент, така просто не може"

71-годишният пианист виртуоз Андраш Шиф е не само музикант от световна класа, но и внимателен наблюдател на световните събития и остър критик на антидемократичните движения.

Още през 2011 година той заклейми подкопаването на демокрацията от страна на Виктор Орбан в своята родина Унгария. Последваха обиди и изпълнени с омраза послания. И така Шиф, който е дете на оцелели от Холокоста, вече отдавна не изнася концерти в Унгария.

Сега той отказа и изявите си с Нюйоркската филхармония и с Филаделфийския симфоничен оркестър. "Поканите за концертите в САЩ пристигнаха преди около две години", обяснява той. Тогава президент бе Джо Байдън, но сега ситуацията е коренно различна. "Тръмп бе избран легитимно от голямата част от американците и те са запленени от него, независимо какво прави", казва Шиф. "Затова нямам особени надежди за бъдещето. Що за ценностна система е тази, в която значение имат само парите, властта и бизнесът? И в която културата и науката не играят никаква роля?"

Решаваща за отмяната на концертите стана и речта на вицепрезидента Ванс на Конференцията по сигурността в Мюнхен, където той отправи сериозни обиди към Европа. "Унижението на Зеленски в Овалния кабинет също бе неописуемо", допълва Шиф. "А нашите европейски политици са толкова слаби - почти никой няма смелостта да се изправи и да каже: господин президент, така просто не може".

 

Загриженост за културното многообразие в САЩ

Към засега малкия, но нарастващ протест срещу американската културна политика се присъединиха и други творци като френско-канадския виолончелист Жан-Гиен Керас.

"Наблюдавам събитията в САЩ с голяма загриженост. Културата и свободата винаги вървят ръка за ръка", казва музикантът в интервю за ДВ. "Свободата да твориш зависи от институциите, които функционират демократично и подкрепят изкуството." Керас подчертава също, че отношението на Тръмп към Центъра "Кенеди" не бива да се разглежда като театралничене - той очевидно сериозно възнамерява да постави под натиск и културата.

Жан-Гиен Керас ще предостави приходите от своите пет концерта в САЩ тази година на създадената от украинския президент Зеленски фондация United24. "Путин не може да понесе това, че Украйна избра свободата. Те искат в Европа, тъй като там са ценностите, които са важни за тях. И то толкова важни, че трябва да се борят за тях. Украйна още от 2013/2014 се бори за свободата - те се борят и за нас", казва Жан-Гиен Карас, който посети Киев през лятото на 2024 година.

 

Отмяна на концерти в знак на солидарност и протест

Подобно на Андраш Шиф, и някои германски музиканти отмениха концертите си в САЩ - като цигуларя Кристиан Тецлаф. В интервю за Северногерманското радио NDR той казва, че Америка винаги е била за него главна сцена за изява, но сега причина да откаже концертите си е "това, че в Америка цари пълна тишина - сред музикантите, оркестрите, дори и сред политиците. Отменя се всичко, на което Америка държеше - правата на жените, темите за равноправието. Това е четиригодишен мандат, а още в първите седем седмици всичко се върна сто години назад".

Родената в Бохум пианистка Шагайег Носрати също отмени есенното си турне в САЩ. Тя написа в Инстаграм следното: "Много ме боли, когато наблюдавам развитието на тази страна под управлението на правителството на Тръмп. Една от най-старите демокрации в света се превръща все повече в автократичен режим, който се меси и в културните институции и науката. Изключително тревожно е да се вижда как се изопачават фактите".

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.