РОСИ МИХОВА, фейсбук

През 2004 г. при изкопни работи на улица „Будапеща“ багерите удрят зидовете на антична постройка. Археолозите установяват, че това е амфитеатърът на Сердика, който търсят от десетилетия. Той е изграден в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан. Овалната арена е с размери 60,5 на 43 метра, местата са за около 25 000 зрители. Фасадата наподобява тази на прочутия Колизей. Става дума за едно от най-внушителните построения в границите на Римската империя.

Античен, голям, забравен. Какво ще стане с амфитеатъра на София, който, представете си, се озовава в списък с имоти за продажба? Ще го опазим ли? Или ще го затрием, докато играем хора и си татуираме Левски на бицепсите?

В приложения линк можете да подпишете Петиция до Столична община, Министерство на културата и Национален институт за недвижимо културно наследство за спасението на Амфитеатъра на Сердика.

"Хайде един път да действаме заедно и с мащаб." - казват хората. Хайде, без значение от "възраст, класа, пол, занятье, да земем участье в това предприятье." А това предприятие има нужда не от разплакани емотикони, а като начало - от подписа ви.

 

Ето и текстът на петицията:

 До:

Столична община

Министерство на културата

Национален институт за недвижимо културно наследство   

Относно: Спасяването на Амфитеатъра на Сердика

Амфитеатърът на Сердика не е просто част от българското ни наследство, той е същественa част от световното културно богатство. Това е един от най-значимите паметници на Римската империя и вторият по големина амфитеатър в Европа, след Колизеума в Рим. Той е свидетел на величествени моменти в историята – гладиаторски битки и публични събития – които са формирали културата и обществото на древния свят.

Със своите 60,5 метра дължина и 43 метра ширина, амфитеатърът е не само архитектурно чудо, но и символ на културната мощ на Римската империя. Няма друг град в света, който да притежава театър и амфитеатър на едно и също място, в сърцето на историческия си център. София има уникалния шанс да съхрани и възстанови този безценен обект.  

За съжаление, днес този уникален исторически обект е изложен на сериозен риск. Чужди за историята на София планове за застрояване на териториите около и върху него заплашват да го заличат за поколения напред. Ние призоваваме Столична община да предприеме всички необходими мерки за разкриване, запазване и възстановяване на Амфитеатъра на Сердика. Този обект е не само част от нашето наследство, но и част от световното културно богатство. Неговото възстановяване е въпрос на национално достойнство и културна отговорност.  

Нашето искане:

1.     Пълно разкриване и реставрация на Амфитеатъра, като се възстанови автентичността му.

2.     Да се припише статут на световно наследство и да се гарантира дългосрочното му опазване.

3.     Да се предотврати всяко застрояване върху териториите около и върху амфитеатъра.

Това не е просто камък в земята или терен за застрояване – това е свидетел на велика цивилизация, безценен фрагмент от световното историческо наследство, което е в основата на съвременния свят. Нека го запазим!

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция