ЕМИ БАРУХ, DW

  • "Дейността на фондациите на Джордж Сорос представлява опасност за конституционния строй и сигурността на държавата."
  • "Неслучайно те следва да бъдат забранени, а техните програми да се считат за нарушение на закона."
  • "Тези институции, техните екипи и бенефициенти се явяват чужди агенти, вредители, подривници. Те попадат в категорията нежелани организации и всички партньорства с тях подлежат на наказателни санкции."

 

Не, това не се отнася до България, където по предложение на Делян Пеевски бе създадена парламентарна комисия за разследване дейността на Сорос и неговите фондации. Това се отнася до Русия на Путин.

В Русия преди Путин фондациите на Сорос имат активно присъствие: финансират образователни, културни и научни проекти, училищни програми, университетски грантове, библиотеки, издания и академични партньорства.

 

Във времето на Путин се появиха „чуждестранните агенти“

Но през 2012 година в Русия беше въведен Законът за "чуждестранните агенти", а неговият обхват беше допълнително разширен през 2022 година. През цялото това време руската прокуратура и Съветът на федерацията постоянно попълваха официалните списъци на нежеланите организации и дейности, които вече са официално забранени.

Защо говорим за Русия? Защото съвпадението между мотивите на господин Пеевски с политиката на Путин е истинско откровение. За разлика от предишни маневри на “несправедливо” (по Борисов) санкционирания за корупция по закона "Магнитски" политик, който декламираше евроатлантически ценности, опитвайки се да маскира чии интереси обслужва - задачите от Москва се изпълняват без някакви заобикалки, дори без маскировка.

Компанията ДПС-Пеевски, "Възраждане", БСП, ИТН, МЕЧ, “Величие" плюс още неколцина блуждаещи е същата, която би застанала зад проваления (засега) проектозакон за чуждестранните агенти, който "Възраждане" няколко пъти опитва да прокара. “Соросоидите” са обобщеният образ на всички „чуждестранни агенти”.

Те бяха наричани "тумори, либерасти, жълтопаветници, безродници, самозванци, грантаджии". И от най-високата трибуна се разпространяваха клевети за “уловените в пипалата на милиардера Сорос предатели”.

И както текстовете, предложени в проектозакона на "Възраждане" за “чуждестранните агенти”, които бяха почти дословно копирани от Русия, така и аргументите за създаването на “Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства, свързани с дейността на Сорос - баща и син и техните фондации в България”, са сякаш вдъхновени от руската реторика. И не само. Защото тя напомня за годините, в които по бързата процедура или дори без процедура в Белене бяха изпращани хора, за които се твърдеше, че са “внедрени чужди агенти” с “явно влияние върху процесите в страната” и че те “създават заплаха за правовия ред” и са “насочени срещу националните интереси и сигурността на хората”.

 

Усилия за създаване на гражданско общество в България

Институт „Отворено общество“ е учреден с дарение от Джордж Сорос след политическите промени в България, което съвпада с възникването на много граждански и неправителствени организации. Точно по това време започна бавното пробуждане на българското общество, което нямаше знания за управлението на публични политики.

Ако трябва да се изброят всички програми, създадени и подкрепяни от „Отворено общество“, списъкът ще бъде дълъг - правна програма, европейски политики, обучителни механизми за финансиране на социални инициативи, менторски програми и стипендии, здравни и образователни инициативи за ромски общности, програма за достъп до информация и защита на граждански права, проекти за медийна устойчивост, за борба с езика на омразата, подкрепа на независими медии, мониторинг на условията в полицейските арести, подкрепа за академични изследвания и изследователски инициативи…. Дълго е.

Дейността на Институт „Отворено Общество“, който предстои да чества 35-та си годишнина, може да обхване томове. И колкото и подробно да бъде описано извършеното, наративът няма да може да обхване всички положени усилия за създаване на гражданско общество в България, за неговото структуриране, за формиране на лидери, така че гражданското общество да стане фактор в защита на демократичните промени и европейските ценности.

 

Кой се опитва да затвори отвореното общество? Отговорът е брутално очевиден

Отвореното общество предполага прозрачност, отчетност, плурализъм, а това е заплаха за властовите структури и техните корупционни практики. Нещо повече - отвореното общество позволява гражданското общество да определя самостоятелно своето бъдеще. И - макар и бавно, макар и мъчително, макар и непоследователно - да се измъкне от влиянието на Кремъл и неговите български проксита.

Вече е време не само да коментираме институциите, за които има съмнения, че са зависими от Делян Пеевски, а да потърсим отговор и на въпроса чия пионка би могъл да е самият Пеевски. Чий инструктаж евентуално изпълнява и кому се отчита. Защото е очевидно, че този мъж не се е самосъздал, нито е самодостатъчен…

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.