ТАТЯНА ФЕЛГЕНХАУЕР, DW
Неотдавна 26-годишният руски актьор Алексей Ярмущик излезе с обръщение към президента Владимир Путин, в което директно заяви: "Вие не сте моят президент!". Резонансът в социалните мрежи бе огромен, гледанията бяха милиони, коментарите - десетки хиляди.
В едно от последвалите многобройни интервюта Ярмущик признава, че негов основен мотив да запише видеото е била тревогата. У мен също се създаде впечатлението, че основното чувство тук не е протест, а по-скоро разочарование.
Как всичко бързо може да се промени
Руските власти от години възпитават младежи, които не задават въпроси, но се стигна до поколение, на което му се наложи да пита твърде рано.
Тези 20-годишни млади хора не са заварили Съветския съюз. За тях двойнствеността не е естествен начин на съществуване. Те не могат едновременно да говорят едно, да мислят друго, а да живеят по трети начин. Родителите им са били научени на това, бабите и дядовците им са го владеели още по-добре, но днешните младежи са израснали в съвсем друга Русия.
Те успяха да свикнат с интернет като естествена среда на свобода. Успяха да се почувстват част от глобалния свят. Те усвоиха възможността да могат да прочетат всеки текст, да гледат всеки филм, да контактуват с хора от други страни и да избират собствената си идентичност не като привилегия, а като базов елемент от съвременния свят. След това обаче стана ясно, че всичко това бързо може да бъде отменено. И никой така и не обясни защо.
Тревожността расте
Дори официалните кремълски социолози установяват, че младите възрастови групи говорят за тревога по-често от другите: 41 процента спрямо средния общ показател от 25 на сто. Проучванията установяват и, че сред младите хора между 18 и 24 години един от основните източници на стрес остава войната в Украйна - много по-често, отколкото при останалите групи.
26-годишният руски актьор Алексей Ярмущик
Това не означава автоматически политически протест. А и тревогата рядко започва от политиката - тя започва от усещането, че губиш хоризонта си на планиране. Младите хора не могат да разберат къде ще живеят след пет години, ще могат ли да работят по специалността си (и дали изобщо ще имат работа), ще могат ли да излизат от страната, ще могат ли да се върнат, ще могат ли да казват това, което мислят, и дали изобщо ще могат да изградят живота си, без постоянно да се тревожат.
Алтернатива няма
Сега държавата предлага на младите изключително беден избор. Има наследници на правилните семейства, деца на чиновници, на хора от силовите структури, на богаташи, основните кланове вече имат династии. На тях системата винаги им е предоставяла специални възможности, докато мнозинството има само два други варианта.
То или трябва да демонстрира лоялност: да участва в държавните младежки проекти, да поддържа публично властта, да е готово да стане част от държавната машина или от щурмовите отряди. Или пък да води съществуване под постоянна заплаха: от наказателно дело, донос, мобилизация, професионални ограничения и ограничения на свободата.
Пространството за нормален живот между тези два полюса се стеснява все повече. Именно поради това думите "Вие не сте моят президент" предизвикаха такава реакция - мнозина разпознаха собственото си чувство. Чувството на липса на бъдеще.
И ако властта би могла да се справи с отделен блогър, ще й бъде много по-трудно да се справи с цяло едно поколение, което не може да разбере дали има бъдеще.
Властта има административен ресурс, пропагандни канали, силови структури, има възможност да забранява, да ограничава, да завежда дела и да пренаписва учебниците. Но времето е ресурс, с който не разполага. Времето днес не работи за тези, които се опитват да консервират настоящето. То работи за тези млади хора, които едва сега се учат да задават въпроси.
