Министерството на културата не се интересува от рушащия се мост край Бяла, построен от възрожденския майстор Колю Фичето. Това стана ясно от писмен отговор на Вежди Рашидов до депутат. 

Шедьовърът на българската архитектура, почетен на банкнотите от 20 евро, безвъзвратно се руши. Паметникът на културата е изоставен на произвола на съдбата, тъй като местната община няма пари за извършване на реставрацията му. Министерството на културата обаче прехвърля отговорността и упреква общината в Бяла, че не е реализирала проект от програмата за „Регионално развитие” през 2011 г.

“Средствата за реставриране и възстановяване на Моста на Кольо Фичето многократно надвишават целевата финансова подкрепа за обекти и дейности в областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности, която Министерството на културата предоставя. Нейният размер е 500 000 лв. годишно…

 Невъзможно е Министерството на културата да осъществява контрол върху 40 000 паметника на културата, както и да осигуря финансово тяхното съхраняване”, пише Рашидов.

Беленският мост пресича река Янтра. Той се намира на километър от град Бяла на пътя между Плевен и Русе. Дълъг е 276 м и е широк 9 м. Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. След наводнение като през 1897 г. осем свода в средната част на моста (ок. 130 м) са унищожени. Преди това безотговорен чиновник разкопава част от основите, за да види как са хваните , и не  възстановява разкопките. През 1922–23 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.

Изследователят Феликс Каниц пише в спомените си за Колю Фичето: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград".  

 

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 154 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...