SKIF

Как успяхме да завършим училище грамотни се пита човек, като гледа невероятните мерки за сигурност на матурите по литература тази година. А те стават все по-абсурдни и нищо чудно догодина зрелостниците да бъдат под парична гаранция, а родителите им заложници нейде из министерството на образованието, та дано изпитите да минат честно.

Цялата комедия покрай абитуриентите и седмокласниците е толкова абсурдна, че участниците в нея вече са изгубили усет и изобщо не проумяват това. ДАНС бди, прокуратурата дебне, министерството обискира, претърсва, изземва, санкционира, охранява, снима с камери, заглушава ефира... Боже! В затвор ли сме, децата заложници ли са, министерството на науката с полицейски функции ли е? Няма по-откровено признание за това, че то и цялата училищна система са разядени от корупция, от начина, по който се провеждат матурите. Кунева и целият й състав ни показаха, че са абсолютно безсилни да спрат измамите и че си нямат доверие един на друг. Тоест проблемът с нечестните държавни изпити се корени в министерството и в неговите експерти. Затова е смешно, че ръководството се моли на прокуратурата и ДАНС да търсят измамниците. Ами че те са там - в самото министерство. Айде сега едно разследване за организирана престъпна група, а?

За всички, завършили през миналия век, случващото се в момента е невероятен фарс. Тогава освен че се дипломирахме грамотни, го направихме и без никакъв стрес. Нито ни пазеха с полиция, нито учителите ни ги унижаваха. Носехме си книжките с произведенията от вкъщи и никой не ни подозираше. Вярно, нямахме телефони, ама оправдаването с техниката издава огромното отчаяние на МОН да прехвърли горещия картоф извън полето си. 

В България отдавна няма честни изпити, избори, търгове, конкурси и каквото се сетите на състезателен принцип, защото цялото ни общество се корумпира. Какво очакваме от избраните във властта тогава, след като те са еманацията на тоя подкупен дух? Честността никога не е била и няма да бъде българска добродетел. Измамата е второто аз на народа ни, та за едни фасулски изпити ли ще направим изключение... 

Отдавна училището не е място, където на почит са духовните ценности, затова търговците са се разположили в храма и търгуват ли търгуват. Самото министерство е благословило тази търговия, то е двигателят на порочната система с частни уроци и курсове, към които изтича контролирана информация какво и кога би се паднало на изпитите. Целият този цинизъм рефлектира върху учениците, които още от пети клас са наясно със системата и биват инсталирани в нея къде болезнено, къде безболезнено. Колко са родителите, които отказват да участват в тази игра и с риск децата им да се превърнат в аутсайдери, не ги записват на частни уроци? Почти невидим брой вероятно. 

Затова, когато дойде време за матурата, е в ход най-голямото надлъгване - кой ще успее да измами системата. И мнозина успяват, а отговорност не понася никой. Та какъв е смисълът от тази матура, която нито показва нивото на грамотността, нито е адекватна, за да стане повод за повишаването му, нито отчита културата на малкото културни абитуриенти, нито оставя у интелигентните деца чувство, че са постъпили правилно, че са се образовали и ограмотили. Кой има нужда от нея? Отговорът е прост - цялата корумпарска машина. Само тя.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин