SKIF

Как успяхме да завършим училище грамотни се пита човек, като гледа невероятните мерки за сигурност на матурите по литература тази година. А те стават все по-абсурдни и нищо чудно догодина зрелостниците да бъдат под парична гаранция, а родителите им заложници нейде из министерството на образованието, та дано изпитите да минат честно.

Цялата комедия покрай абитуриентите и седмокласниците е толкова абсурдна, че участниците в нея вече са изгубили усет и изобщо не проумяват това. ДАНС бди, прокуратурата дебне, министерството обискира, претърсва, изземва, санкционира, охранява, снима с камери, заглушава ефира... Боже! В затвор ли сме, децата заложници ли са, министерството на науката с полицейски функции ли е? Няма по-откровено признание за това, че то и цялата училищна система са разядени от корупция, от начина, по който се провеждат матурите. Кунева и целият й състав ни показаха, че са абсолютно безсилни да спрат измамите и че си нямат доверие един на друг. Тоест проблемът с нечестните държавни изпити се корени в министерството и в неговите експерти. Затова е смешно, че ръководството се моли на прокуратурата и ДАНС да търсят измамниците. Ами че те са там - в самото министерство. Айде сега едно разследване за организирана престъпна група, а?

За всички, завършили през миналия век, случващото се в момента е невероятен фарс. Тогава освен че се дипломирахме грамотни, го направихме и без никакъв стрес. Нито ни пазеха с полиция, нито учителите ни ги унижаваха. Носехме си книжките с произведенията от вкъщи и никой не ни подозираше. Вярно, нямахме телефони, ама оправдаването с техниката издава огромното отчаяние на МОН да прехвърли горещия картоф извън полето си. 

В България отдавна няма честни изпити, избори, търгове, конкурси и каквото се сетите на състезателен принцип, защото цялото ни общество се корумпира. Какво очакваме от избраните във властта тогава, след като те са еманацията на тоя подкупен дух? Честността никога не е била и няма да бъде българска добродетел. Измамата е второто аз на народа ни, та за едни фасулски изпити ли ще направим изключение... 

Отдавна училището не е място, където на почит са духовните ценности, затова търговците са се разположили в храма и търгуват ли търгуват. Самото министерство е благословило тази търговия, то е двигателят на порочната система с частни уроци и курсове, към които изтича контролирана информация какво и кога би се паднало на изпитите. Целият този цинизъм рефлектира върху учениците, които още от пети клас са наясно със системата и биват инсталирани в нея къде болезнено, къде безболезнено. Колко са родителите, които отказват да участват в тази игра и с риск децата им да се превърнат в аутсайдери, не ги записват на частни уроци? Почти невидим брой вероятно. 

Затова, когато дойде време за матурата, е в ход най-голямото надлъгване - кой ще успее да измами системата. И мнозина успяват, а отговорност не понася никой. Та какъв е смисълът от тази матура, която нито показва нивото на грамотността, нито е адекватна, за да стане повод за повишаването му, нито отчита културата на малкото културни абитуриенти, нито оставя у интелигентните деца чувство, че са постъпили правилно, че са се образовали и ограмотили. Кой има нужда от нея? Отговорът е прост - цялата корумпарска машина. Само тя.

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...