Писателят Николай Милчев отказа да получи литературната награда „Георги Братанов”, която Съюзът на българските писатели (СБП) традиционно връчва преди 24 май. Във „Фейсбук” той обясни защо:

„Винаги съм смятал, че годишните награди на Съюза на българските писатели са високи и авторитетни отличия, оставили белег в развитието на литературата ни. Вярвал съм и вярвам, че те трябва да бъдат мяра за естетически и художествени критерии, да откриват и бележат нови тенденции, да утвърждават достиженията на нашата словесност. Марката „Годишна награда на Съюза на българските писатели” е висока чест, която трябва да бъде отстоявана непрекъснато.

Не мога да преодолея обаче съмненията и колебанията си, че от десетилетия наред тези отличия, а и нароилите се дузина национални награди, се присъждат и по извънлитературни съображения. Не е тайна, че запознати с кухнята на тези процедури могат безпогрешно да се ориентират кой ще бъде победителят далече преди обявяването на наградата. В разделената ни и фрагментирана национална литература има и абонирани автори, и такива, за които никой не се сеща. Или по-точно – е удобно никой да не се сеща.

Бих си премълчал, ако ставаше дума за хора извън Съюза на българските писатели, които не слизат от телевизионните екрани, които поучават и назидават, които редуват своите участия или като жури, или като наградени. Питал съм се защо е така. И си отговарям – защото те, както и някога, са правилните хора, хора, които пишат както се очаква, които говорят както се очаква, които уж ни представят пред света с литература, която е угодна на новата конюнктура. Въртенето само на няколко имена в медийното и общественото пространство е унизително за българската литература. Този филм ние вече сме го гледали.

Но когато става дума за наградите на Съюза на българските писатели, историята трябва да е друга. Те не могат и не трябва да са свързани с каквото и да е извън книгите. Редно е да се отличават произведения, които са знакови. И нещо много важно – наградите на името на талантливи и отишли си от живота писатели трябва да са специални награди – да са свързани с техните търсения, с техния почерк и стил, да продължават тенденциите, заложени в техните творби. Тъжно е да се констатира, че това се случва все по-рядко или изобщо не се случва. Нека е ясно, че така читателите се разколебават, съмняват се в обективността на критериите и в крайна сметка се отдалечават от словото.

Точно затова аз не мога да приема наградата на името на Георги Братанов. Познавам, обичам и ценя творчеството на Братанов, бяхме добри познати с него и съм убеден, че сред стихосбирките от миналата година има по-подходящи от моята за това отличие.

Надявам се това мое решение да не засегне никого – то е само знак, че трябва да се взираме по-добре в литературата, да обичаме повече словото и да му служим по-добре.”

Ето наградените: 

Роман - „Резерват за грешници“, Георги Чаталбашев 

Ппоезия - „В прозореца ми вечерта поглежда“, Драгомир Шопов 

Детска литература - Петя Александрова, „Хей, таралежите, що ми се ежите?“

Публицистика - Чавдар Добрев, „Власт и безвластие“

Документалистика - Георги Стойков, „Мисия: свобода“

Мемоаристика - Георги Стоянов, „Паметта на сърцето“

Фолклористика - Петър Динчев, „Потомка на Орфей“

Литературна критика - Панко Анчев, „НЕпрочетеният Тончо Жечев“.

Специални награди:

По случай 80-годишния юбилей и за цялостно творчество и принос към българската литература - Никола Инджов.

За книгата „Жена Слово Космос“ в раздел „Критика“ - Лалка Павлова.

Националната литературна награда „Божидар Божилов“ - Ели Видева за „Проекции върху сферичната природа“.

Националната литературна награда „Богомил Нонев“ - Христо Черняев за книгата „Образи от слово“.

Награди на издателство "Български писател":

Атанас Звездинов - за съставителството на антологията "Безсмъртни след смъртните"

Никола Гаговски - награда за белетристика за "Пътуване към изгрева"

Рада Добриянова - награда за поезия за "Сънобер"

Катя Воденичарова - награда за детска литература за "Весели случки с внуци и внучки".

Награди на вестник "Словото днес":

Поезия - Таньо Клисуров и Анелия Гешева

Проза: Станко Нацев и Филип Марински

Литературна критика - Чавдар Добрев 

Оперативна критика - Георги Н. Николов

Публицистика: Драгомир Шопов и Румен Стоянов

Есеистика - Коста Костов 

Превод – Рада Добриянова

Специална награда - Станислав Пенев 

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Историята често изиграва лоши шеги на тези, които я преследват.“

 Дан Браун, американски писател, роден на 22 юни преди 60 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…