ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ, "ФЕЙСБУК"

Докато още мирише на изгоряло, това е миризмата на късния август, складове и стърнища, спомням си при редките ми идвания някога в пловдив дългата миризма на тютюн по протежение на цялата улица (кирил златков ми спомни), от гарата до центъра, опиваща миризма на тютюн и мед, не знам защо. споменът ми е за октомври, есен, паднали листа, все покрай складовете, цветът, разбира се, е прегоряло оранжев, опикана охра. след пожарите на този август, не само буквалните, си мисля поне за три неща. 

Първо, за безчовешкия начин, по който тук горим всичко, без жал, без милост - там, където е имало живот, мостове, миризми, там, където са дишали хора - огън и край. радикални в изгарянето, сякаш имаме друг живот, този е чернова, а онова, което сме подпалили - нищо. малки нещастни нерони. (виждал съм отблизо горящи стърнища, опепелени костенурки и опърлени яребици. но тук тези неща кой ти гледа.)

Второ, покрай пожарите, за тежкото тяло на нашия айляк, тази градска мантра, за бездушието и апатията на взрените в собственото си его граждани и поети. тези складове не се рушат от вчера, не ги рушат от вчера, нашите писъци винаги идват посмъртно. 

И трето - няма трето. нас ни няма. август на омерзението.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Много хора ме питат колко точно съм нисък. Истината е, че след последния ми развод не ми стигат към 100 000 долара.“

Мики Руни, американски актьор, роден на 23 септември преди 103 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?