МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

От началото на годината почна да се напъва планината ГЕРБ, напъва се и пъшка в родилни мъки – ха днес да кажат името на кандидат- президента си, ха утре - и накрая планината роди... Цецка.

Госпожа Цачева, председателката на парламента, политик с харизма на сух хляб, с излъчване на заводски партиен секретар и с привлекателна визия на тетка с цедка, ще ни става „майка на нацията”.

Сега, в сезона на туршиите, вместо да реди рязана капия в буркани, което сигурно повече ще й отива, г-жа Цачева се впуска в президентската надпревара.

По телевизията веднага показаха нейна двойничка – жена от село Труд, Пловдивско. Приликата бе толкова голяма, че съдията Георги Марков объркал жената пред студиото с истинската Цецка и й пожелал успех в изборите.

На екрана видяхме една физическа двойничка, а сигурно е, че интелектуалните двойнички на г-жа Цачева са хиляди. Не е трудно да си Цецка в днешно време, времето е на посредствените и на послушните.

Съпартийците на кандидатката тръгнаха да я разхвалват, че била честен човек, душата на компанията и добра майка. Това достатъчно ли е за един президент? Добрите майки у нас сигурно са четири милиона, пази Боже, ако всяка тръгне да става и „майка на нацията”.

Никой не се сети да нарече Цецка Цачева личност. Че как да се сети... Такава личност не сме забелязали и през двата мандата, когато въпросната госпожа председателстваше парламента. През своето председателство тя бе верен слуга на лидера си – никога не влезе в спор с него. А поводи имаше десетки – всеки път, когато Бойко Борисов се поставяше над парламента. Нито веднаж г-жа Цачева не събра кураж да му напомни, че републиката ни е парламентарна и премиер-министърът е подчинен на депутатите.

Като знаем каква беше Цецка в Народното събрание, можем да си представим каква ще е и на „Дондуков” 2 – вярна и удобна на лидера си. Можем да си я представим и как ще изглежда на международната сцена – до Хилъри, до английската кралица или до Путин.

Впрочем, какъв чужд език говори кандидат-президентката? На български сме я чували – говори с езика на клишето. По-прецизен тест за нейната интелигентност не е нужен.

Божидар Димитров, удобният слагач на властта, побърза да обяви Цецка Цачева за победител още на първи тур. Имала авторитет сред народа.

А народът побърза да измисли виц – в деня, в който парламентът прие закон за бурките, се пусна, че бурката е забранена за всички жени, само за Цецка Цачева ще е задължителна.

ГЕРБ мълчаха до последно, уверени в партийната си сила. Че и магаре да предложат, ще бъде избрано. Кандидатът вече е факт, сега е ред на избирателя да доказва, че не е магаре. Иначе ще си получи Цецката, която заслужава. Или пък генерала-авиатор...

А какво ли ще избираме, ако на балотажа стигнат двамата? 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...