РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел“

Испания за средния българин е страната на маслините, на Барса и на Гошка, отишла там да си изкарва хляба, пък спечелила петдесет милиона от лотарията.

Ще речете – защо обиждате така средния българин? Ето защо.

Насред Добрич, в книжарницата на бившия учител Коста Коларов, приятел на вестника, се продават и учебници втора ръка - за нови парите не стигат. В един хубав ден от опърпан учебник по история изпада ей това листче – писмената работа на десетокласничката Сара.

За по-прегледно – ето го и преписано на чисто, със запазен правопис.

Писмена Работа

Испания в гражданската война

1. Развитие на Изпания до І С. С. В.

2. Разклаштане на монархията

- Изпания е концитозна монархия През Септември 1923 г се извършва военен предврад Генерал Примо де ривери

Остановява се воена диктатура има две републикации в Испани

ХІІІ 3. Крал Алфонсо си зима оставка и презема изпания

Само толкова знам госпожо не мога повече

На това отчаяната учителка е написала четворка с два минуса – все пак детето трябва да завърши средно образование. При това – в училището, което го е оставило неграмотно, защото за поредицата образователни реформатори, които се упражниха върху българските деца, бройката в клас бе по-важ­на от грамотността – парите, както знаем, следват ученика. А малкото ученици водят до закриването на самото училище и изпращането на учителите на борсата или, в по-добрия случай – при Гошка, в Испания. Накъдето ще тръгнат и повечето от учениците им веднага, след като преброят до дванайсет през прозорците на абитуриентските лимузини.

Има и по-лош вариант – тъй като и субсидията следва студента, с четворките в дип­ломата си детето да бъде прието в някой от десетките, плачещи за студенти, нацвъкани из страната университети. И един хубав ден да получи тапия за юрист, журналист, библиотекар, учител, защото субсидията, както вече казахме, е по-важна от слънцето и въздуха… И, въоръжено с тая тапия, да отиде да налива в главите на следващите поколения висши истини за живота, да ги учи на правопис, на история, на гражданско поведение… Кой знае – ако се окаже пробивно, може и политическа кариера да направи, общински бюджет да разпределя, а защо не и републикански (извинете – на републикацията).

Ако пък няма амбиции или средства за семестриалните такси, ще си намери някаква работа, ще се ожени, ще си народи дечица – неграмотни като самите си родители. Ще блъска за минимална заплата и ще стърже билетчета с надежда за милион. От време на време при него ще идват разни грамотни люде и ще питат – мили хора, искате ли да си построим атомна централа или не? Или – искате ли да променим конституцията ей така, че ние да крадем по-малко? И неграмотните ще решават проблемите на енергетиката и инициират конституционни (извинете – концитозни) промени, а в останалото време срещу някой лев и малка почерпка с гласуване ще формират парламентарни коалиции.

По-възрастните ще си имаме друга занимавка - на летището от едната страна ще посрещаме децата, спечелили международни състезания по математика или физика, а от другата страна ще махаме на миналогодишните шампиони, които отпътуват с ескалатора към самолета, който ще ги отведе някъде другаде – там, където бившите четворкаджии няма да решават съдбата им.

А в образователното министерство на нашата република (извинете – републикация) ще получават благодарствени писма от отдавна изкласилите ученици, намерили щастието си в Испания (извинете – Изпания).

 

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин