РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел“

Испания за средния българин е страната на маслините, на Барса и на Гошка, отишла там да си изкарва хляба, пък спечелила петдесет милиона от лотарията.

Ще речете – защо обиждате така средния българин? Ето защо.

Насред Добрич, в книжарницата на бившия учител Коста Коларов, приятел на вестника, се продават и учебници втора ръка - за нови парите не стигат. В един хубав ден от опърпан учебник по история изпада ей това листче – писмената работа на десетокласничката Сара.

За по-прегледно – ето го и преписано на чисто, със запазен правопис.

Писмена Работа

Испания в гражданската война

1. Развитие на Изпания до І С. С. В.

2. Разклаштане на монархията

- Изпания е концитозна монархия През Септември 1923 г се извършва военен предврад Генерал Примо де ривери

Остановява се воена диктатура има две републикации в Испани

ХІІІ 3. Крал Алфонсо си зима оставка и презема изпания

Само толкова знам госпожо не мога повече

На това отчаяната учителка е написала четворка с два минуса – все пак детето трябва да завърши средно образование. При това – в училището, което го е оставило неграмотно, защото за поредицата образователни реформатори, които се упражниха върху българските деца, бройката в клас бе по-важ­на от грамотността – парите, както знаем, следват ученика. А малкото ученици водят до закриването на самото училище и изпращането на учителите на борсата или, в по-добрия случай – при Гошка, в Испания. Накъдето ще тръгнат и повечето от учениците им веднага, след като преброят до дванайсет през прозорците на абитуриентските лимузини.

Има и по-лош вариант – тъй като и субсидията следва студента, с четворките в дип­ломата си детето да бъде прието в някой от десетките, плачещи за студенти, нацвъкани из страната университети. И един хубав ден да получи тапия за юрист, журналист, библиотекар, учител, защото субсидията, както вече казахме, е по-важна от слънцето и въздуха… И, въоръжено с тая тапия, да отиде да налива в главите на следващите поколения висши истини за живота, да ги учи на правопис, на история, на гражданско поведение… Кой знае – ако се окаже пробивно, може и политическа кариера да направи, общински бюджет да разпределя, а защо не и републикански (извинете – на републикацията).

Ако пък няма амбиции или средства за семестриалните такси, ще си намери някаква работа, ще се ожени, ще си народи дечица – неграмотни като самите си родители. Ще блъска за минимална заплата и ще стърже билетчета с надежда за милион. От време на време при него ще идват разни грамотни люде и ще питат – мили хора, искате ли да си построим атомна централа или не? Или – искате ли да променим конституцията ей така, че ние да крадем по-малко? И неграмотните ще решават проблемите на енергетиката и инициират конституционни (извинете – концитозни) промени, а в останалото време срещу някой лев и малка почерпка с гласуване ще формират парламентарни коалиции.

По-възрастните ще си имаме друга занимавка - на летището от едната страна ще посрещаме децата, спечелили международни състезания по математика или физика, а от другата страна ще махаме на миналогодишните шампиони, които отпътуват с ескалатора към самолета, който ще ги отведе някъде другаде – там, където бившите четворкаджии няма да решават съдбата им.

А в образователното министерство на нашата република (извинете – републикация) ще получават благодарствени писма от отдавна изкласилите ученици, намерили щастието си в Испания (извинете – Изпания).