Михаил ВЕШИМ, в. "Стършел"
В неделя имаше избори за президент. Резултатите са известни. И започнаха пазарлъци – кой кого ще подкрепи на балотажа.
Пък аз на другия ден след изборите си купих матрак, старият се бе износил. Новият бе модерен - с мемори пяна. Или казано на български – матрак с памет. Полегнах върху новата покупка, унесох се в дрямка и ето какво сънувах: Лукановата зима – опашки за мляко, купони за сирене и за бензин, режим на тока...
Завъртях се на другата страна и ми се присъни „времето на СПолуката” – управлението на Жан Виденов. Хиперинфлация - доларът скача до небесата, заплатите ни стават по 5 долара, финансовият министър, бесепарят Румен Гечев е отворил голяма уста да ни обясни колко добре живеем, банки гърмят, а народът хвърля камъни по парламента...
Пъшкам и се въртя върху матрака, прогонвам кошмара от Виденовото време, иска ми се да сънувам нормален сън за нормална държава с нормални хора.
Унасям се и сънувам такъв щастлив сън, в който страната ми е станала член на Евросъюза. Но точно тогава ми се явява един бивш държавен глава с картонче от ДС и агентурен псевдоним Гоце. Преди да влезе в президентството, Гоце е пръв приятел на сръбския комунист Милошевич, по-късно подсъдим в Хага за престъпления срещу човечеството. Щом става държавен глава, „нашто” Гоце изтегля всичките „наши другари” от „Позитано” на „Дондуков”2 и ги туря на държавна ясла и заплата. Цял куп ченгета и партийни номенклатури се намърдват в управлението. Главата на държавата твърди, че е за Евросъюза, но не пътува към Европа (там не го и канят), а тегли към Азия, по-точно към Путинова Евразия... В Узбекистан извършва ловен подвиг, който го прославя по света - убива архар, защитен екземпляр от Червената книга... Сам Великият Владимир Владимирович ни посещава на няколко пъти по лична покана на Гоце и двамата президенти, в неформалната атмосфера на софийски пиано-бар подписват договори за съвместни енергийни проекти... Уж президентът ни по Конституция нямал правомощия да се бърка в икономиката, пък Гоце лично ни надяна руския Голям шлем... Тоя Голям шлем, на който сега плащаме милиардните неустойки, си го носим от негово време...
Гоце отмина да прави нова партия, но кошмарът не свърши – в съня ми се показа червен генерал – бивш натовец, а сега взет под аренда от нови господари. И по тяхна заповед, нали е дисциплиниран военен, е готов за завой на изток.
Събудих се окончателно – уж нов матрак, пък неудобен. Прогонва съня и припомня кошмари. Май много му е дошла мемори пяната – трябва ли производителите да слагат в един матрак чак толкова памет?
После се усетих – матракът ми даваше ясни знаци накъде в неделя – в изборната неделя. На кого да кажа „да” за балотажа.
Умен матрак излезе, освободи ме от колебания в деня за размисъл.
Но лошото е, когато матраците имат повече памет от избирателите.
