МИТКО НОВКОВ
Васил Гендов "Трънливият път на българския филм. 1910-1940. Мемоари", Жана Гендова "Това, което се премълчава в историята на българския филм. Спомени 1948", Българска национална филмотека и "Фабер", 2016
Някому ще се стори странно, че предлагам тази книга (всъщност две книги в една) за евентуален коледен подарък или само-подарък, тъй като не е художествена литература - роман, повести, разкази, а е документална проза. Само че, ако ми позволите тази шега, документалната българска проза не е за изпускане :-), от нея много може да се научи и много да се извлече за това кои сме, какви сме и що сме. Да не забравяме: една от най-великите български книги, "Записки по българските въстания", е тъкмо документална проза, такава е също и друга много голяма българска книга - "Житие и страдания грешнаго Софрония". "Строители на съвременна България" на Симеон Радев, "Път през годините" на Константин Константинов, "Бивалици" на Вера Мутафчиева - всички те са книги, включващи се в този жанр, но заедно с това са по-интересни и любопитни от много български (пък и не само български) романи.
Та в тази връзка двете книги - мемоарите на Васил Гендов, автор и режисьор на първия български игрален филм "Българан е галант", 100 години от чието излъчване отпразнувахме през 2015-а, както и спомените на съпругата му Жана Гендова, са не някакви тясно специализирани четива, те са истинска хроника на българското в една от пистите на неговото културно движение - киното.
Хрониката наистина е изпълнена с тръни, бодли и препъни-камъни, не мога да не спомена в тази връзка, че всъщност парите за първия български филм са предоставени от младата актриса Жана, тогава все още не пристанала на Васил, - всичките си лични спестявания му предоставя. Тоест за кой ли път у нас се потвърждава максимата, че ако ти се ще да правиш култура, не чакай от държавата, нито от общността - правиш си я за своя сметка и на свой риск. Нямате идея например колко ипотеки и колко кредити теглят двамата, за да теглят каручката на българското кино :-) Или пък прекрасната история за стомната: Гендов се въртял около кабинката на оператора, излъчващ филмите, тогава още неми, оня го видял, дал му празна стомна да я напълни с вода и... И от тази стомна тръгва, казано метафорично, българското кино.
А историята с шефа на пожарната Юрий Захарчук, бивш белогвардейски офицер, който - за да участва Пожарната в снимките на "Земята гори", поискал от Гендов 20 000 лева за "пожарникарския фонд", които прибрал без да разпише каквото и да е и дори предупредил режисьора, че не бива да казва на пожарникарите, за да не се "създаде убеждение, че пожарната команда може да се ангажира срещу заплащане" :-). Както заключава Васил Гендов: "Така Захарчук прибра 20 000 лева за "фонда", които бяха по-голямата част от черния договор, който подписах." Да ни напомня тая случка за нещо от днес, а? Това са сладостите на спомените и мемоарите, на т.нар. "документална проза": осъзнаваш, че сякаш едни и същи са пропастите, дебнещи човека не само тук у нас (макар че у нас май го дебнат по-съсредоточено и начесто), но и навсякъде по белия свят :-).
Така че намерете тази книга, тя не се продава, може би ще успеете да си я набавите било във Филмотеката, било от малкото останали кина, за да установите колко е сладък разказът - е, отчитаме, че и Васил, и Жана са отдали дан на времето, през което са го писали, времето на култа, но това е бял кахър.
А тъй като не успях да открия в мрежата изображение на томчето, предлагам кадър от филма "Бай Ганю" с режисьор Васил Гендов, в главната роля Стоян Михайлов Попов, по-известен като Чичо Стоян ("Все за нещо ще намери да се начумери" - стихотворението за сърдиткото, толкова прочуто, е негово), за когото могат да се разкажат сума ти още интересни истории, свързани с любовта му към театъра, но... за Чичо Стоян някой друг път.
