Писателят Васил Георгиев коментира във "Фейсбук" поведението на министъра на културата в оставка Вежди Рашидов. Поводът е откритото писмо на министъра до писателя Стефан Цанев и признанието му, че наградата "Христо Г. Данов" се дава с лично негова благословия.

Ето какво написа Васил Георгиев: 

 "За шестте години управление министър Вежди Рашидов смая хората на културата с пълната си неориентираност, неинициативност и арогантност. Отиващият си период на негово управление няма как да бъде окачествен по друг начин освен като позорен. Съвсем в този ред беше и наградата на авера му по мулташка линия Димитър Иванов. Съвсем в този ред е и изказването му, че не бил взел решение да награди Стефан Цанев.

От изказването на министъра става ясно и кой определя носителите на наградите „Христо Г. Данов” – въпрос, който до днес беше загадка за литературните среди."

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 105 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...