РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел“

Времената се смениха – човек не може да разчита вече само на едната заплата. Налага се да си търси и втора работа!

Дойдоха едни хора, рекоха ми – ти си по медиите и медиацията, ще вземем да те пуснем да пласираш десни алтернативи тия два месеца, дето остават до изборите, заплащане – твърдо, защото процентите са за нас, кво ще кажеш за това? И моя милост – какво да правя – реших да се хвана!

В студовете хората не могат да си нареждат зеленчуците по сергиите на пазара, ще измръзнат като едното нищо, но пък на тяхно място се явяват веднага бабите-продавачки на плетени вълнени чорапи и гащи с невъобразимо големи размери. Намерих празна сергийка вдясно от тях, подредих стоката, зачаках мющерии. Хората минаваха, поглеждаха отдалеч, но като не познават стоката – не се спират! Наложи се да прибегна до директен маркетинг. Хванах първото, което ми попадна от сергията, и го наврях в ръцете на първия минувач.

Вай, викна минувачът, каква е тая работа, дето ми я увираш, аз съм излязъл за печена тиква, ама няма, а аз му обяснявам, че не е прав, тикви у нас – дал Господ, това, което му трябва всъщност, е алтернатива. Затова – предлагаме най-доб­рото, кой разбира, тук се спира, ето ти алтернатива на статуквото под името „Презареди алтернативно”. Човекът по­гледна по-внимателно, гнусливо отвори целофана и рече, че той тая алтернатива я знае още от времето, когато беше алтернатива без цензура, само че сега се е поизбръснала, хич да не му пробутвам залежала стара стока със сменен етикет.

Върнах презаредената алтернатива и му връчих друга – тая алтернатива я дръж здраво, викам, защото жива мърда и според нея всичко било в твоите ръце. Пък човекът даже не я пип­на и каза, че и нея я знае от ей толчава, само че сега нещо се е посмалила покрай реформите си.

Добре, виждам, че съм попаднал на познавач, казвам, щото клиентелата трябва да се четка, ето ти една, на която няма как да не кажеш – това – разбира се, да, да - алтернатива!

А оня отвърна, че не си носи очилата, та да я разгледа. Маломерна му се била виждала.

Взех да се отчайвам – големи махнаджии са това, клиентите, в днешно време! Господине, казвам, ето, специално за вас сме запазили тая алтернатива – казва се Нова републиканска алтернатива, съвсем чистак новичка, лъскава, гладка, без петънце! Направо безалтернативен избор, ако питате мен!

Човекът погледна, посумтя и рече, че тоя филм пък го е гледал вече няколко сезона под различни имена, но с все един и същи актьорски състав. И попита да не би да има обявен нов възродителен процес, та всички алтернативи да са почнали да си сменят имената.

И тук ме ядоса, прибрах си стоката обратно и му казах като толкова много знае, да ходи у лево през три сергии с гащи и чорапи на четвърта, там обещават справедливост за всички на килограм.

И оня взе, че се засили натам, поговори с колежката, попазари се малко и пък се върна. Справедливост още нямало, щели да докарат след изборите, сега обаче можели да му насипят цяла торбичка с точки, на които да се опира в тежки моменти. Пак на него точки не му трябвали, той бил излязъл за печена тиква.

Като си намерел тиква, щял да мине да си избере и алтернатива. На гладно му бил труден изборът.

Това, българинът, угодия и наяждане няма – ти му буташ в ръцете светлото бъдеще, той за тикви те пита!

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Аз свикнах да изразявам всичко, което ме вълнува с помощта на музиката и се старая да сдържам чувствата си – не обичам мелодрамите и превземките.“

Йехуди Менухин, американски цигулар и диригент, роден на 22 април преди 109 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.