РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел“
Времената се смениха – човек не може да разчита вече само на едната заплата. Налага се да си търси и втора работа!
Дойдоха едни хора, рекоха ми – ти си по медиите и медиацията, ще вземем да те пуснем да пласираш десни алтернативи тия два месеца, дето остават до изборите, заплащане – твърдо, защото процентите са за нас, кво ще кажеш за това? И моя милост – какво да правя – реших да се хвана!
В студовете хората не могат да си нареждат зеленчуците по сергиите на пазара, ще измръзнат като едното нищо, но пък на тяхно място се явяват веднага бабите-продавачки на плетени вълнени чорапи и гащи с невъобразимо големи размери. Намерих празна сергийка вдясно от тях, подредих стоката, зачаках мющерии. Хората минаваха, поглеждаха отдалеч, но като не познават стоката – не се спират! Наложи се да прибегна до директен маркетинг. Хванах първото, което ми попадна от сергията, и го наврях в ръцете на първия минувач.
Вай, викна минувачът, каква е тая работа, дето ми я увираш, аз съм излязъл за печена тиква, ама няма, а аз му обяснявам, че не е прав, тикви у нас – дал Господ, това, което му трябва всъщност, е алтернатива. Затова – предлагаме най-доброто, кой разбира, тук се спира, ето ти алтернатива на статуквото под името „Презареди алтернативно”. Човекът погледна по-внимателно, гнусливо отвори целофана и рече, че той тая алтернатива я знае още от времето, когато беше алтернатива без цензура, само че сега се е поизбръснала, хич да не му пробутвам залежала стара стока със сменен етикет.
Върнах презаредената алтернатива и му връчих друга – тая алтернатива я дръж здраво, викам, защото жива мърда и според нея всичко било в твоите ръце. Пък човекът даже не я пипна и каза, че и нея я знае от ей толчава, само че сега нещо се е посмалила покрай реформите си.
Добре, виждам, че съм попаднал на познавач, казвам, щото клиентелата трябва да се четка, ето ти една, на която няма как да не кажеш – това – разбира се, да, да - алтернатива!
А оня отвърна, че не си носи очилата, та да я разгледа. Маломерна му се била виждала.
Взех да се отчайвам – големи махнаджии са това, клиентите, в днешно време! Господине, казвам, ето, специално за вас сме запазили тая алтернатива – казва се Нова републиканска алтернатива, съвсем чистак новичка, лъскава, гладка, без петънце! Направо безалтернативен избор, ако питате мен!
Човекът погледна, посумтя и рече, че тоя филм пък го е гледал вече няколко сезона под различни имена, но с все един и същи актьорски състав. И попита да не би да има обявен нов възродителен процес, та всички алтернативи да са почнали да си сменят имената.
И тук ме ядоса, прибрах си стоката обратно и му казах като толкова много знае, да ходи у лево през три сергии с гащи и чорапи на четвърта, там обещават справедливост за всички на килограм.
И оня взе, че се засили натам, поговори с колежката, попазари се малко и пък се върна. Справедливост още нямало, щели да докарат след изборите, сега обаче можели да му насипят цяла торбичка с точки, на които да се опира в тежки моменти. Пак на него точки не му трябвали, той бил излязъл за печена тиква.
Като си намерел тиква, щял да мине да си избере и алтернатива. На гладно му бил труден изборът.
Това, българинът, угодия и наяждане няма – ти му буташ в ръцете светлото бъдеще, той за тикви те пита!
