МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

По какво си приличат българските и румънските социалисти? По това, че вземат ли властта, хиляди хора излизат на улицата.

В продължение на цяла седмица четвърт милион жители на Букурещ излизаха на централния площад, за да протестират против приет „на тъмно” закон за амнистия, който няма да преследва корупция за суми под 44 хиляди евро. Как румънските управници се спряха точно на такава сума – е отново тайна велика. И подразбира ли се, че ако на корумпиран служител му предложат 120 хиляди евро, той може да ги разбие на три взятки под осъдителния минумум?

Освен по нелепи управ­ленски решения българските и румънските социалисти си приличат и по ината, с който ги налагат. Спомнете си как Станишев, Доган и Орешарски отстояваха модела „Кой” - месеци наред се правеха, че не виждат протестиращите под прозорците си, изкарваха срещу тях контрапротестиращи, вадеха „опорни точки” и обвиняваха Сорос, че им плаща.

На румънските соц-управници сега също Сорос им е крив. Ех, тоя Сорос, освен много богат трябва да е неуморен - кога този осемдесет и шест годишен човек намира време да си наглежда акциите по борсите и едновременно да организира милионни бунтове против глупави управници – от Киев през Вашингтон, та до Букурещ и София!

Социалистите в двете съседни страни си приличат и по това, че са наследници на две почти братски партии – едните наследиха Чаушеску, а другите Тодор Живков. Тук има някои разлики – единият бе застрелян като куче, а другият даже не бе осъден... И днес има паметник в родното си място.

Но България и Румъния вече са различни – от няколко години румънците предприеха мерки против корупцията и осъдени корумпирани политици лежат в затвора. А у нас всички са невинини – от „бат­ко и братко” до Христо Бисеров. И по друго се различават страните ни – съседите излизат на улицата, за да бранят антикорупционното си законодателство, а ние тук се свиваме с утехата: всички крадат! И гласуваме за ония, дето по-малко ще крадат, че да остане нещо и за народа...

И по президентите се различаваме с румънците – техният е убеден европеец. Нашият – колеблив, с увъртания... Уж имаше намерение да посети Румъния, за да проучва антикорупционен опит – остана си предизборен прах в очите.

Точно такъв прах в очите изкарва хиляди по площадите. А не Сорос...

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция