ВМ, хабилитиран каменоделец

След обстоен преглед на предложенията и коментарите на кандидатите за народни представители за бъдещето на българската култура правя следните изводи:

Нито един не е запознат с действащите закони в същата област.

Никой не е запознат с нещастието наречено ЗКН.

Никой не е чел комичното ЗЗРК нито е вдъхнал от мухъла на „Фонд Култура“ и фосилните находки на „1300“.

Никой не знае какво е ДДС, но иска неговото намаляване.

Никой не знае що е музей, как се създава, защо е нужен и каква е нуждата и ползата от дигитализация в музейното дело.

Никой не знае какво е значението на НИНКН, що е паметник на културата, какъв е статута на архитектурните резервати, какво е национално и какво е световно наследство.

Никой не е запознат с бюджета за археология нито сравнението му с изграждането на бутафории.

Никой няма мнение за статута на днешните колекционери.

Никой няма мнение за търговия и размяна на артефакти.

Никой не предлага съвременна система и европейска законност за опазване на културното наследство.

Никой не обяснява нуждата от министерство на културата.

Никой не знае що е това „корпоративно меценатство“, „лотария за култура“ и спонсорство.

Никой не е запознат с читалищната дейност, има ли закон за същата и каква е ползата от такава.

Никой, никъде не споменава що е това библиотека и нужни ли са днес.

Никой не предлага „театрална реформа“ нито коментира „делегираните бюджети“.

Никой не коментира доходите на работещите – артисти, музиканти, сценични и обслужващ персонал.

Никой не коментира мизерията на българското кино и продукция.

Никой не коментира що е това музикално-сценични изкуства и има ли смисъл от опера и балет в България.

Никой не коментира намалените часове по музика и изобразителни изкуства в училищата.

Никой няма мнение за съдбата на училищата за култура.

Никой не коментира ползата или вредата от академично образование по култура.

Никой няма мнение за съдбата на изобразителните изкуства в България.

Никой не знае, че българските художници изнасят своите произведения при разрешителен режим сходен с износа на авиационни бомби и хашиш.

Никой не знае какво е публично изкуство в обществена среда.

Никой не се досеща, че архитектурата е изкуство.

Никойне знае, че авторски права има във всички изкуства.

Никой няма мнение за управлението на МК от предишните министри на културата нито за тяхната култура.

Няма „патриоти“, които да определят износа на култура като национална идентичност.

Никой не обсъжда корупцията в Министерство на Културата.

Никой не знае разпределението на бюджета за култура, но всички знаят, че е недостатъчен.

Никой не знае, че културата носи печалба, дори когато не е подпомогната от държавата (4% от национален бюджет).

Никой не знае, че културата не е нито лява, нито дясна, цената на съвършенството в един занаят, липсата на палаво детство, мизерията на настоящето и щастието на разума и професионализма.

И понеже съм културен няма да кажа какво мисля за всички парламентарни кандидати загрижени за националната култура, но те със своята култура биха се досетили какво можех да им кажа.

И поздрави от чужбина, където културата е национален елит.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...