ХРИСТО КОМАРНИЦКИ, „Фейсбук“

Тези дни ще трябва да си събера мислите и да напиша един дълъг текст за всичко, което се случи и се случва около вестник ПРАС-ПРЕС.

Сега, в навечерието на 3-ти март, мога да кажа само, че българите продължават да чакат да дойде някой и да ги "освободи". България не е свободна страна на свободни хора. България е Територия под игото на алчна, жестока и безскрупулна Мафия.

Тия прости, нагли и самозабравили се типове владеят всички възможни видове Власт и могат да смачкат всеки само с 2-3 телефонни обаждания.

Тук няма правила, няма закони, няма справедливост и правосъдие.

Населението на Територията не показва никаква потребност от свобода, състои се от дълбоко наплашени за мизерното си битие човешки сенки.

Ако събера с този текст повече от 10 000 лайка, ще си купя с тях еднопосочен билет до Канада и ще се постарая да забравя, че съм живял тук.

 

P. S. 

За все още неразбралите

Не става дума за някакъв си вестник.

Нито за пари, нито за слава.

Даже борбата не е за свободата на словото.

Става дума за общото публично пространство на българското общество, което е буренясало, блатясало и превърнато в кочина.

А всеки, като примерен селяк, се е свил в уютната си къщурка, и не му пука какво става навън..

Ще ритам тая кочина, докато се разпадне!

„Когато пиша, не превеждам на белите читатели. Достоевски е писал за руската аудитория, но можем да го четем. Ако съм конкретна и не обяснявам прекалено много, всеки може да ме чуе.”

Тони Морисън, американска писателка, родена на 18 февруари преди 95 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За дивите ягоди, Родопите, небесните корени и забравените от небето (ревю)

 

„Диви ягоди“ на Татяна Пандурска е сред приятните явления в родното ни кино. 

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.