ТАТЯНА КРИСТИ, „Офнюз“

Неуважаеми г-н президент, 

Позорното ви мълчание по повод нарушението на законите на Република България, както и на международните конвенции за правата на бежанците в Белене, показва, че Вие като държавен глава не представлявате целокупно нацията ни като част от ЕС и демократичната международна общност. С мълчанието си Вие избрахте да представлявате най-ретроградната и лумпенизирана част на българското общество – което не признава закони, което е лишено от хуманизъм, което признава единствено законите на насилието, шантажа и ксебонфобията, усърдно подкрепяни и стимулирани от местната и централна власт.

Конституцията на РБ казва, че Вие трябва да сте обединител на нацията. Вашата институция също предполага да сте независим политически и морален коректив както на трите власти, така и на гражданското общество. Думата „коректив” предполага да се намесвате там, където съвестта ви и политическите ви правомощия позволяват, за да доближите България още повече към цивилизования свят, и категорично да се намесвате там, където тази ориентация е компрометирана.

С позорното си мълчание Вие подкрепихте злото. Защото мълчанието също е и изразяване на политическа позиция - обикновено ретроградна! Незаклеймяването на злото е съюзяване с него. Съветвам ви отново да прочетете Конституцията на РБ и да се запознаете с правомощията си, които, за съжаление, не виждам да използвате по предназначение! Случайно ако сте забравили, ще ви припомня, че Вие НЕ принадлежите към нито една партия или към която и да е от трите власти! Вие имате една особено важна функция – да упражнявате ОБЕКТИВНОСТ(!).

Също така имате и едно много силно правомощие: да адресирате както Народното събрание, така и нацията. Тези адреси, ако са направени от почтен и истински демократ, биха били от огромна полза за обществото. Къде са ви тези адреси в случая, г-н президент? Толкова хора питаха защо мълчите. А аз питам: КАК СМЕЕТЕ ДА МЪЛЧИТЕ?!

С мълчанието си Вие плюете на всички международни спогодби, които е ратифицирала РБ по отношение на бежанците – от Женевската конвенция на ООН от 1951 г. и Нюйоркския протокол от 1967 г. до Европейската конвенция за правата на човека.

Последната конвенция (ако случайно съветниците Ви не са Ви уведомили за съдържанието й) ЗАДЪЛЖАВА подписалите я държави да гарантират правото на живот, свобода и защита от нечовешко и унизително отношение спрямо ВСИЧКИ хора, намиращи се на тяхната територия! Страните, ратифицирали тези конвенции поемат задължението да предоставят убежище и закрила на хора, нуждаещи се от нея! Това е задължителното условие за принадлежност към прогресивната международна общност на развитите демокрации.

Жалко, че един католически свещеник свърши Вашата работа, работа на българските институции и работа на Българската православна църква! И за това беше позорно изгонен и Вие не обелихте нито дума! Жалко, че международните медии писаха за Белене, а Вие продължавахте да мълчите. Жалко, че станахме за смях пред международните правозащитни организации, а вие продължавахте да мълчите! QUO VADIS, г-н президент, към светлината или към мрака? Срам ме е от Вас! Вие не сте моят президент!

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.