МИХАИЛ МИШКОЕД,  „Стършел“

Когато човек се опита да рече нещо по човешки в защита на някое сирийско семейство: че и те са хора, бягат от война и заслужават да бъдат приемани у нас като хора, си навлича гнева на патрЕотите. Ония патрЕоти, нашенска късорога порода, които си татуират Ботев и Левски на гърдите, гърба и корема и си качват голите торсове във фейсбук. Освен татуировки, развяват и знамена – по-често руски, отколкото български. Не се знае какво работят – не ще тръгнат да орат и жънат по нивите, те садят корени на омразата по митинги и фейсбуци, без да мислят какво има да жънат един ден децата ни.

Точно такива патрЕоти се вдигнаха на щурм в Белене и изгониха сирийско семейство, приютено от католическия свещеник отец Паоло. Същият този отец Паоло от години е в България и е много по българин от нашенците с татуировките. Даже по-правилно говори български от тях. Да припомняме ли, че отецът, освен с църковни дела, се занимаваше и с обществени – по негова идея чудовищният комунистически лагер в Белене стана мемориал за поклонения – урок за бъдещи поколения.

Обиден и отчаян от истерията на шумната група патрЕоти, които са особено активни преди избори, и от глупостта на някои местни общинари, отец Паоло си тръгна и от Белене, и от България.

Истинска победа на патрЕотичните сили!

И никой не се изказа в негова подкрепа – нито държавници (президент и служебен премиер), нито политици – от разни партии (леви-десни).

Нашата православна църква най-широко си затвори очите... Патриархът и митрополитите не намериха за нужно да защитят човещината, да подкрепят примера на един истински Христов служител – макар и католик.

Нашите христови служители се активизират само като стане дума за църковни имоти или за варене на манастирска ракия без акциз. Повече се интересуват от скъпи часовници или от лукс-автомобили, отколкото от вярата и морала. Да сте чули патриархът или митрополитите от нашата православна църква да призоват за човешко отношение към мигрантите?

Няма и да чуете...

Единствен игуменът на Кладнишкия манастир каза в студиото на Нова телевизия, че призовава истинските вярващи „да бъдат повече хора, отколкото българи, и повече християни, отколкото православни...”

Едно умно изречение в цялата нашенска говорилня... Кой да го чуе?

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...