МИХАИЛ МИШКОЕД,  „Стършел“

Когато човек се опита да рече нещо по човешки в защита на някое сирийско семейство: че и те са хора, бягат от война и заслужават да бъдат приемани у нас като хора, си навлича гнева на патрЕотите. Ония патрЕоти, нашенска късорога порода, които си татуират Ботев и Левски на гърдите, гърба и корема и си качват голите торсове във фейсбук. Освен татуировки, развяват и знамена – по-често руски, отколкото български. Не се знае какво работят – не ще тръгнат да орат и жънат по нивите, те садят корени на омразата по митинги и фейсбуци, без да мислят какво има да жънат един ден децата ни.

Точно такива патрЕоти се вдигнаха на щурм в Белене и изгониха сирийско семейство, приютено от католическия свещеник отец Паоло. Същият този отец Паоло от години е в България и е много по българин от нашенците с татуировките. Даже по-правилно говори български от тях. Да припомняме ли, че отецът, освен с църковни дела, се занимаваше и с обществени – по негова идея чудовищният комунистически лагер в Белене стана мемориал за поклонения – урок за бъдещи поколения.

Обиден и отчаян от истерията на шумната група патрЕоти, които са особено активни преди избори, и от глупостта на някои местни общинари, отец Паоло си тръгна и от Белене, и от България.

Истинска победа на патрЕотичните сили!

И никой не се изказа в негова подкрепа – нито държавници (президент и служебен премиер), нито политици – от разни партии (леви-десни).

Нашата православна църква най-широко си затвори очите... Патриархът и митрополитите не намериха за нужно да защитят човещината, да подкрепят примера на един истински Христов служител – макар и католик.

Нашите христови служители се активизират само като стане дума за църковни имоти или за варене на манастирска ракия без акциз. Повече се интересуват от скъпи часовници или от лукс-автомобили, отколкото от вярата и морала. Да сте чули патриархът или митрополитите от нашата православна църква да призоват за човешко отношение към мигрантите?

Няма и да чуете...

Единствен игуменът на Кладнишкия манастир каза в студиото на Нова телевизия, че призовава истинските вярващи „да бъдат повече хора, отколкото българи, и повече християни, отколкото православни...”

Едно умно изречение в цялата нашенска говорилня... Кой да го чуе?

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 162 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.