МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Преди стотина години, при националната катастрофа след Първата световна война, софиянци се стекли пред дома на народния писател Иван Вазов. „Какво да правим?” – питали хората и очаквали отговор от Патриарха на литературата ни. А той излязал на балкончето, погледнал народа и заплакал.

Страната още не е в поредната национална катастрофа, нито пък сме народни поети като Иван Вазов. Но когато наши читатели, объркани от роенето на партии и цепенето на лидери, идват в редакцията и ни питат: „Кажете, стършели, за кого да гласуваме?”, иде ни и на нас да заплачем.

За пропуснатите възможности да плачем. Затова, че всички бивши соцстрани, с които тръгнахме заедно да правим демократични промени, отдавна ни изпревариха. Даже и Румъния ни надмина в последните години – не само порасна икономиката й, народът й порасна с една глава над нашия.

А нашият народ се люшка от избори на избори между един и друг спасител. Вярва на обещания за евтин бензин и високи пенсии, готов е да гласува за оня, който му даде торба с продукти или петдесет лева на ръка. Не може да отличи истина от лъжа, честния от мошеника.

За българина „всички са маскари”.

Това – за маскарите, стана принципно убеждение на най-високия процент избиратели.

Преди време един млад, образован и успял юрист ми каза:

- Как добре го е рекъл Алеко: „Всички са маскари!”.

- Стоп! – поправих го. – Не Алеко, Бай Ганьо го е рекъл...

- Все едно... – махна с ръка юристът.

Когато един образован българин, при това - юрист, не прави разлика между Ганьо и Алеко, какво да кажем за останалите.

Това вече е национална катастрофа – засега в мисленето. Ако продължаваме така, другата – всеобщата катастрофа, скоро предстои.

Не, не всички са маскари!

Честни и почтени хора има в листите, както и партии, които няма да ни върнат назад – към Евразия.

За тях идете да гласувате!

Не е нужно ние, стършелите, да ви подсказваме, вие и сами ще се сетите кои са.

 

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 154 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...