МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"
Преди стотина години, при националната катастрофа след Първата световна война, софиянци се стекли пред дома на народния писател Иван Вазов. „Какво да правим?” – питали хората и очаквали отговор от Патриарха на литературата ни. А той излязал на балкончето, погледнал народа и заплакал.
Страната още не е в поредната национална катастрофа, нито пък сме народни поети като Иван Вазов. Но когато наши читатели, объркани от роенето на партии и цепенето на лидери, идват в редакцията и ни питат: „Кажете, стършели, за кого да гласуваме?”, иде ни и на нас да заплачем.
За пропуснатите възможности да плачем. Затова, че всички бивши соцстрани, с които тръгнахме заедно да правим демократични промени, отдавна ни изпревариха. Даже и Румъния ни надмина в последните години – не само порасна икономиката й, народът й порасна с една глава над нашия.
А нашият народ се люшка от избори на избори между един и друг спасител. Вярва на обещания за евтин бензин и високи пенсии, готов е да гласува за оня, който му даде торба с продукти или петдесет лева на ръка. Не може да отличи истина от лъжа, честния от мошеника.
За българина „всички са маскари”.
Това – за маскарите, стана принципно убеждение на най-високия процент избиратели.
Преди време един млад, образован и успял юрист ми каза:
- Как добре го е рекъл Алеко: „Всички са маскари!”.
- Стоп! – поправих го. – Не Алеко, Бай Ганьо го е рекъл...
- Все едно... – махна с ръка юристът.
Когато един образован българин, при това - юрист, не прави разлика между Ганьо и Алеко, какво да кажем за останалите.
Това вече е национална катастрофа – засега в мисленето. Ако продължаваме така, другата – всеобщата катастрофа, скоро предстои.
Не, не всички са маскари!
Честни и почтени хора има в листите, както и партии, които няма да ни върнат назад – към Евразия.
За тях идете да гласувате!
Не е нужно ние, стършелите, да ви подсказваме, вие и сами ще се сетите кои са.
