МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Преди стотина години, при националната катастрофа след Първата световна война, софиянци се стекли пред дома на народния писател Иван Вазов. „Какво да правим?” – питали хората и очаквали отговор от Патриарха на литературата ни. А той излязал на балкончето, погледнал народа и заплакал.

Страната още не е в поредната национална катастрофа, нито пък сме народни поети като Иван Вазов. Но когато наши читатели, объркани от роенето на партии и цепенето на лидери, идват в редакцията и ни питат: „Кажете, стършели, за кого да гласуваме?”, иде ни и на нас да заплачем.

За пропуснатите възможности да плачем. Затова, че всички бивши соцстрани, с които тръгнахме заедно да правим демократични промени, отдавна ни изпревариха. Даже и Румъния ни надмина в последните години – не само порасна икономиката й, народът й порасна с една глава над нашия.

А нашият народ се люшка от избори на избори между един и друг спасител. Вярва на обещания за евтин бензин и високи пенсии, готов е да гласува за оня, който му даде торба с продукти или петдесет лева на ръка. Не може да отличи истина от лъжа, честния от мошеника.

За българина „всички са маскари”.

Това – за маскарите, стана принципно убеждение на най-високия процент избиратели.

Преди време един млад, образован и успял юрист ми каза:

- Как добре го е рекъл Алеко: „Всички са маскари!”.

- Стоп! – поправих го. – Не Алеко, Бай Ганьо го е рекъл...

- Все едно... – махна с ръка юристът.

Когато един образован българин, при това - юрист, не прави разлика между Ганьо и Алеко, какво да кажем за останалите.

Това вече е национална катастрофа – засега в мисленето. Ако продължаваме така, другата – всеобщата катастрофа, скоро предстои.

Не, не всички са маскари!

Честни и почтени хора има в листите, както и партии, които няма да ни върнат назад – към Евразия.

За тях идете да гласувате!

Не е нужно ние, стършелите, да ви подсказваме, вие и сами ще се сетите кои са.

 

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Цялото изкуство идва от хора, които или са грозни, или имат комплекс за малоценност. Прекрасните не създават изкуство.”

Ричард Бъртън, уелски актьор, роден на 10 ноември преди 99 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...