МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Край Свищов щели да вдигат 8-метров паметник на руския император Александър Втори. Статуята е обявена като дарение от руската държава, осъществено по идея и с помощта на фондация Балкански институт за възстановяване и развитие. Що за институт е този и кой го е упълномощил да доставя от Русия подобни дарения?

Уж „Гугъл” знае всичко, а за тая „фондация” информацията е оскъдна – нямат сайт, нямат публичен отчет на средствата, с които разполагат, не се знае кой кой е в управителния є съвет. Изплува само едно име – Методи Митев, той е представен като „представител” на фондацията... Какъв е този Методи, откъде се взе и за какво се бори – това остава неясно за широката публика.

Широката публика може да съди за дейността на „фондацията” от няколко досегашни нейни прояви – миналата година е организирала посещение на гросмайстора Анатолий Карпов в Поморие. Шахматистът играл с деца от местния шах-клуб „Алехин”. Много хубаво – шахът е чудесна игра, развива мисълта. Но играта май е друга, на другаде се развива и мисълта на организаторите... Карпов, бивш любимец на Брежнев, сега на Путин, е бил придружаван от Виктор Родин. Той е бивш депутат в руската Дума и съветник на президента Путин, сега представлява фонд „Национално единство”... Случайно ли е посещението им в Поморие? Точно там, където руснаците вече са повече от българите, е чудно място за агитация в стил „национално единство”... Утре да не се чудим, ако на морето ни официално се развее руският флаг...

Пак същият този наш Балкански институт за възстановяване и развитие е бил инициатор и на друга акция – докарал в Поморие някаква чудодейна икона, пак внос от Русия – събитието е било през август миналата година. Досега иконата не е предизвикала някакво чудо в градчето, но утре току виж руската Богородица се яви някому с идея за референдум... В Крим вече видяхме подобно явление.

Такива чудеса, зад които стои Балканският институт за възстановяване и развитие, ни подсказват за какво става дума - за възстановяване и развитие на руското влияние у нас и на Балканите.

Нещо, за което работят не една и две тайни и полуявни фондации, клубове и организации, скрити в отчетите, прикрити в средствата, с които се издържат. Една от тия организации е дискусионният клуб „Виа Евразия” към Софийския университет. Нашите историци „евразийци”, уж с научни цели, канят руски цивилни „учени” от „института” на Решетников – генерала от КГБ и голям приятел на България... Толкова голям, че без него нито президент можем да си изберем, нито правителство...

Преди години руски дипломат директно каза, че „България е Троянският кон на Русия в ЕС”... В играта си за разбиването на ЕС нашите „братушки” не спират да си разиграват коня - Троянския... И 8-метровият паметник на Александър Втори не е обикновен паметник, а „данайски дар”...

Какво ли мисли за такива „дарения” нашият президент Радев – и точно за този паметник на Царя Освободител, чийто хибриден силует е видим от самолет. Като летец Радев сигурно го забелязва от високия си държавен пост. Ще събере ли кураж да каже нещо на общинарите от Свищов, които вече са решили да вдигат паметника – така, както скастри общинарите в Копривщица?

Или ще си затрае?

 

 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Не всичко е перфектно в този несъвършен свят, само любовта е съвършена в своето съвършено несъвършенство.”

Ингмар Бергман, шведски режисьор и сценарист, роден на  14 юли преди 107 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

С реките на времето през страдание и възторг (ревю)

 

„Реките на времето“ е важен и необходим опус за днешното ни време и ярко достижение на българската историческа проза.

Анна Димитрова: за границата между германците и "придошлите"

 

Анна Димитрова посвещава вече втори свой роман на мигрантските деца в Германия - на неизбежните културни сблъсъци, пред които мнозина биха предпочели да си затворят очите...

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...