Манол Пейков коментира пред агенция БГНЕС новото издание на класиката „Под игото“. Решението обаче романът да се публикува на т. нар. „шльокавица“ предизвика бурни дискусии. Ето и позицията на управителя на издателство „Жанет 45“:
„Намерението ни е да провокираме хората на най-българския празник - 24 май, с най-българската книга. Да видят за какво става дума, когато пишат на шльокавица, да видят как би изглеждала една книга от кора до кора и не коя да е книга, а най-съкровената българска книга „Под игото“ на Иван Вазов. Ние бяхме на път да се превърнем в единствената държава в света, която самосиндикално решава да се откаже от своята азбука и да ползва някаква абсурда комбинация от цифри, латински букви и препинателни знаци. Посланието ни удари в десетката, съдейки по дискусиите в социалните мрежи от вчера, когато книгата стигна за пръв път до книжарниците, са много бурни и във всички възможни посоки. Някои хора хващат горния слой на посланието и не стигат до сърцевината му. Писането на шльокавица е един вреден навик, който отнема нашата собствена култура и по този начин отнема и собствената ни идентичност. Това е посланието ни. Издателството се спря именно на „Под игото“, защото това е книгата, в която всички оглеждат себе си. Тя е най-съкровената и важната книга на българското Възраждане. Възраждането е било точно такъв процес и етап на кодификация на българския език. Било е било епоха, в която хората са се самоосъзнавали като българи. Сега ние за втори път имаме нужда да се самоосъзнаем като българи. По тази причина „Под игото“ е най-стойностната и точна метафора. Така наречената шльокавица се роди в епохата на 90-те години, когато се развиха много бурно дигиталните технологии, пращахме много смс-и, а телефоните ни не бяха кирилизирани и нямахме избор, тя беше един творчески акт за времето си, защото алтернатива липсваше. Но това е в миналото, сега 99% от телефоните, с които работим са смартфони, на които съвсем безплатно можеш да си качиш клавиатура на кирилица, но много хора по инерция, защото не знаят къде е копчето, не им се занимава, така е по-лесно или са свикнали, продължават да го правят. Това е един инерционен акт, от който трябва да се откажем и, който заразява българския език. Хората вече дори когато пишат на кирилица използват някои вредни навици, които са усвоили от ползването на шльокавицата. Някои хора не знаят къде да пишат а и ъ, не знаят къде се слагат интервали, пишат с 4-ки или 6-ци на кирилица. Някои си изпращат CV-тата за работа на шльокавица, не са много, но ги има. Този проблем не е малък и не е ограничен само сред младите. Трябва да го изкореним в зародиш“.
