Румен БЕЛЧЕВ, "Стършел"

По времето, когато според рекламите нищо не било като сега, професионалният празник означаваше само едно – ешмедеме на дълга маса с лимонадени шишета, пълни с ракия, дамаджани с вино и нещо печено по средата. Речи, песни, танци и натискане на почерпени колежки по дансинга и в храстите.

По наше време професионалният празник е просто повод да се вдигне малко шум, че има и такава професия и заплатите са є малки.

Миналата седмица се оказа, че поредните малки заплати са на полицаите, парите били толкова малко, че според синдикатите служителите в МВР си купували сами униформите, обувките, консумативите (като лаици, предполагаме – патрони и онова, черното, дето го мажат за отпечатъци), дори и белезниците.

Перверзното подсъзнание веднага ще си представи полицай със закачени на колана пухкави розови белезници, купени от сексшопа, защото истинските са разграбени от колегите му, но ние не сме хора, които се подиграват на недоимъка.

Само недоумяваме как при бюджет от милиард и триста милиона и дарения за милиони, пари дори за белезници няма! Бюджетите на силовите министерства крият своите малки тайни, но все пак – да пратиш полицай да бори пре­стъпността на своя сметка ни иде малко отгоре.

Протестът е насрочен за 5 юли – професионалния празник на МВР. Стара практика на българските правителства е като няма пари – да подаряват празници. По няколко почивни дни – за Коледа, за Великден, за националните празници…

Е, дойде време да им се връща тъпкано – синдикатите на полицаите обявиха, че ако полицейските заплати не се вдигнат с двайсет процента, щели да протестират на всичките си празници до края на годината.

Като поглед­нахме календара – очевидно бюджетът на МВР-то винаги е бил недостатъчен, та с течение на годините са им се натрупали толкова много празници, че само до края на годината си имат цели пет! Един – на цялото МВР, друг – само на полицията, трети – на пожарникарите, четвърти – на жандармерията, пети – на граничната полиция…

Много празник, много нещо! Ако погледнем календара с празниците на разните професии – направо човек да се хване за главата! Нито ден без празник – тъй ще дойде работата. Дотам, че сред празниците на професиите, свързани със сигурността, е вкаран дори Трифон Зарезан!

Тогава е студено и има за пиене, но ако и след това заплатите не са увеличени, може да се протестира на Свети Исидор – 4 април.

Какво общо има католическият светия с националната сигурност ли? Елементарно – той бил обявен за покровител на интернет! А във вътрешното министерство май само занимаващите се с киберпрестъпления са останали без професионален празник. Е, както през другите дни полицаи в цивилни дрехи ще се разхождат по пешеходните пътеки, за да блокират законно движението, така и киберполицаите през април могат протестно да хакнат един-два правителствени сайта. Като ще си правим сечено – да си го правим на високо технологично ниво, стига с тия цигари по градинките и ковчези пред парламента!

Ако синдикатите приемат идеи – ето още една – как да се обединят два празника в един общ протест за по-високи заплати на некорумпираните, разчитащите само на едната заплата държавни служители: два дни по-късно е 7 юли, професионалният празник на митничарите! Тях вече направо живи да ги оплаче човек с мижавите им заплати от по шестстотин лева – по-малки даже от полицейските!

И като се започне един безкраен протестен празник – оттук – до края на света… Или – поне на бюджета.

 

 

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Артистът е човек, който с цената на самоунижение и излагане на същността си на показ се опитва да каже истината за света.”

Стив Маккуин, американски актьор, роден на 24 март преди 95 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...