ТАТЯНА КРИСТИ, "ФЕЙСБУК"

Искам да кажа на клетниците от МОН да не пипат лятната ваканция на децата! Не всичко, което правят западните образователни системи е добро и има смисъл и трябва папагалски да се копира!

Това, че клетите американчета започват да учат в средата на август, си е един огромен ужас за деца и родители. Това, че някъде в Европа карат децата да учат и през юли, не ги прави нито по-умни, нито по-образовани!

Аргументът, че децата забравяли всичко през ваканцията е несъстоятелен, защото ваканцията е за много други неща, не по-малко важни от ученето – като пътувания, активен спорт, летни обрзователни лагери, и да, мързелуване! Играта и мързелът са основна част от почивката на деца и възрастните!

Не пипайте дългата лятна ваканция на децата за сметка на повече почивни дни през годината. Никой не го топли, дали през февруари има няколко дена екстра ваканция или през март и ноември... Кой го топли да разкъсват годината на малки ваканцийки за сметка на голямата, топла, безкрайна, прекрасна лятна ваканция? То и сега има достатъчно почивни дни за децата през годината.

Тази тема за удължаването на учебната година пак се беше появила преди няколко години... и явно става вечна дъвка в МОН. Абе вие други проблеми с образованието нямате ли си?

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...