Михаил ВЕШИМ, "Стършел"

Превърнахме се в народ от проектанти. Писателят вече не пише книги, а реализира проект, музикантът не свири, а участва в проект, художникът не рисува - той проектира инсталация.

Най-много са проектите в политиката. Кого ли не видяхме да се пробва. Най-мащабният проект бе „Завръщането на царя”. Той имаше програма да ни „оправи” за 800 дни – за толкова се възраждала фалирала фирма. Царят стана премиер на републиката, а „достойните и морални” българи, които доведе от странство, станаха министри. Резултатът – всеки от тях реализира личния си проект – бившият премиер си върна собствеността върху имотите, а близкото му обкръжение придоби нови имоти - сега финансовият министър от онова време е един много богат човек (сделката му с външния дълг още тежи на държавния бюджет, но добре стабилизира личния му), министърът на енергетиката от „новото време” си построи лукс-хотел в Поморие и т.н.

И други проекти ни минаха пред очите – проектът Жорж Ганчев и неговия Бизнес блок, проектът Бареков – добре обезпечен с активите на фалиралата КТБ, проектът Марешки, на който българите са надяват да пусне бензин без пари и лекарства за жълти стотинки.

Политическата есен дойде с нов проект на хоризонта. След големия успех на референдума (то си беше неуспех, но раздут от клакьори като успех), Слави Трифонов обяви нещо като „намерение за влизане в политиката”, нещо като „политическа амбиция”, нещо като „морален манифест”, изобщо като всичко, което сме виждали досега.

И ни обещава да намери „талантливи, квалифицирани и морални” българи, които да сменят тази корумпирана политическа класа. Той лично щял да ги издирва – у нас и в чужбина, и да ни ги представя – най-вероятно в шоуто си. В същото шоу, където представяше и сегашната „политическа класа” – да не забравяме, че Бойко Борисов оттам започна политическата си кариера, той бе чест гост и пръв приятел на водещия. През „шоуто” предизборно минаваха всякакви политици – от най-десните, до най-левите – и го превърнаха в евтино (като съдържание) и скъпо (като плащане) рекламно дефиле на кандидати на славата.

Единственият, който отказа да слезе на „шоу-ниво” бе Симеон Сакскобургготски, защото гевелъците и нецензурните „масали” са далеч от аристократичния му стил.

В последните години на шоуто си Слави Трифонов започна да се изживява като „морален стожер” на нацията – той раздава оценки и закани към политиците. А забрави началото – когато беше слуга и шут на повикване на разбойниците от ВИС – братята Илиеви. Когато приемаше щедри финансови инжекции от Илия Павлов, за да громи враговете на "Мултигруп". Ако не с велико изкуство, то бившите кукувци ще се запомнят с безпогрешен нюх към кинтите – доста от съратниците на Слави претърпяха странни идейни метаморфози в търсене на добър пласмент. Един, започнал като комсомолски секретар на университета, полека-лека мина доста вдясно – през овчарска партия, та до син депутат. Друг, започнал като син, смени боята с червена – днес е обикновен милионер и евродепутат от левицата. Трети, тръгнал като „цивилен изкуствовед” от Симеоновската школа, издигнал се до сценарист и телевизионен водещ, беше плътно до Бареков, докато влезе в парламента. После го изостави. Четвърти се прехранва добре ту покрай БСП, ту покрай бившия президент Първанов и АБВ, и обратното… Как Слави да е по-различен? „Надушвам,че сме от една порода” – бе слоганът на парфюма с неговото име.

И друго забравя Слави: че той е пионерът на чалгата – в телевизията, в музиката, в хумора… Той пееше „За крадец не ставаш, сине”, „Едно ферари с цвят червен” и още десетки подобни турбо-чалги. Той ръсеше (и продължава да ръси) простотии и цинизми от екрана на шоуто си.

Сега е тръгнал да ни преподава уроци по морал. И да ни обяснява, че „няма такава държава”!

Да, наистина няма такава държава – където едно шоу и един шоумен без нужните знания и квалификация се опитват да променят избирателна система – нещо което в други държави се обсъжда и се умува с години. С един замах ние тук сме готови да променим точно тая система, сякаш тя ни е виновна за всичко. И след като я променим – на другия ден ще цъфнем…

Няма такава държава, където едно телевизионно шоу, пълно с лош вкус, с простотии и цинизми, да претендира, че ще оздрави морала в политиката.

Проектът Трифонов още с обявяването си намирисва и нормалният човек се пита: кои са му проектантите?

Дали не са пак ония генерали от ДС, които управляват „под прикритие” и все са на власт? Иначе са кротки пенсионери, със скромни пенсии и безобидни навици – да се събират на работни обеди веднъж седмично – било в „Монтерей” или друг ресторант.

На такива работни обеди, сред шеги и закачки, сред намеци и натъртвания, се раждат великите политически проекти на нашето време – от „Завръщането на царя” , през „Царуването на бодигарда”, та до „Възходът на шута”.

 

 

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 336 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.