Михаил ВЕШИМ, "Стършел"

Превърнахме се в народ от проектанти. Писателят вече не пише книги, а реализира проект, музикантът не свири, а участва в проект, художникът не рисува - той проектира инсталация.

Най-много са проектите в политиката. Кого ли не видяхме да се пробва. Най-мащабният проект бе „Завръщането на царя”. Той имаше програма да ни „оправи” за 800 дни – за толкова се възраждала фалирала фирма. Царят стана премиер на републиката, а „достойните и морални” българи, които доведе от странство, станаха министри. Резултатът – всеки от тях реализира личния си проект – бившият премиер си върна собствеността върху имотите, а близкото му обкръжение придоби нови имоти - сега финансовият министър от онова време е един много богат човек (сделката му с външния дълг още тежи на държавния бюджет, но добре стабилизира личния му), министърът на енергетиката от „новото време” си построи лукс-хотел в Поморие и т.н.

И други проекти ни минаха пред очите – проектът Жорж Ганчев и неговия Бизнес блок, проектът Бареков – добре обезпечен с активите на фалиралата КТБ, проектът Марешки, на който българите са надяват да пусне бензин без пари и лекарства за жълти стотинки.

Политическата есен дойде с нов проект на хоризонта. След големия успех на референдума (то си беше неуспех, но раздут от клакьори като успех), Слави Трифонов обяви нещо като „намерение за влизане в политиката”, нещо като „политическа амбиция”, нещо като „морален манифест”, изобщо като всичко, което сме виждали досега.

И ни обещава да намери „талантливи, квалифицирани и морални” българи, които да сменят тази корумпирана политическа класа. Той лично щял да ги издирва – у нас и в чужбина, и да ни ги представя – най-вероятно в шоуто си. В същото шоу, където представяше и сегашната „политическа класа” – да не забравяме, че Бойко Борисов оттам започна политическата си кариера, той бе чест гост и пръв приятел на водещия. През „шоуто” предизборно минаваха всякакви политици – от най-десните, до най-левите – и го превърнаха в евтино (като съдържание) и скъпо (като плащане) рекламно дефиле на кандидати на славата.

Единственият, който отказа да слезе на „шоу-ниво” бе Симеон Сакскобургготски, защото гевелъците и нецензурните „масали” са далеч от аристократичния му стил.

В последните години на шоуто си Слави Трифонов започна да се изживява като „морален стожер” на нацията – той раздава оценки и закани към политиците. А забрави началото – когато беше слуга и шут на повикване на разбойниците от ВИС – братята Илиеви. Когато приемаше щедри финансови инжекции от Илия Павлов, за да громи враговете на "Мултигруп". Ако не с велико изкуство, то бившите кукувци ще се запомнят с безпогрешен нюх към кинтите – доста от съратниците на Слави претърпяха странни идейни метаморфози в търсене на добър пласмент. Един, започнал като комсомолски секретар на университета, полека-лека мина доста вдясно – през овчарска партия, та до син депутат. Друг, започнал като син, смени боята с червена – днес е обикновен милионер и евродепутат от левицата. Трети, тръгнал като „цивилен изкуствовед” от Симеоновската школа, издигнал се до сценарист и телевизионен водещ, беше плътно до Бареков, докато влезе в парламента. После го изостави. Четвърти се прехранва добре ту покрай БСП, ту покрай бившия президент Първанов и АБВ, и обратното… Как Слави да е по-различен? „Надушвам,че сме от една порода” – бе слоганът на парфюма с неговото име.

И друго забравя Слави: че той е пионерът на чалгата – в телевизията, в музиката, в хумора… Той пееше „За крадец не ставаш, сине”, „Едно ферари с цвят червен” и още десетки подобни турбо-чалги. Той ръсеше (и продължава да ръси) простотии и цинизми от екрана на шоуто си.

Сега е тръгнал да ни преподава уроци по морал. И да ни обяснява, че „няма такава държава”!

Да, наистина няма такава държава – където едно шоу и един шоумен без нужните знания и квалификация се опитват да променят избирателна система – нещо което в други държави се обсъжда и се умува с години. С един замах ние тук сме готови да променим точно тая система, сякаш тя ни е виновна за всичко. И след като я променим – на другия ден ще цъфнем…

Няма такава държава, където едно телевизионно шоу, пълно с лош вкус, с простотии и цинизми, да претендира, че ще оздрави морала в политиката.

Проектът Трифонов още с обявяването си намирисва и нормалният човек се пита: кои са му проектантите?

Дали не са пак ония генерали от ДС, които управляват „под прикритие” и все са на власт? Иначе са кротки пенсионери, със скромни пенсии и безобидни навици – да се събират на работни обеди веднъж седмично – било в „Монтерей” или друг ресторант.

На такива работни обеди, сред шеги и закачки, сред намеци и натъртвания, се раждат великите политически проекти на нашето време – от „Завръщането на царя” , през „Царуването на бодигарда”, та до „Възходът на шута”.