Отивам си от Филхармонията!

Защото отношението към мен от някои хора от ръководството е некултурно и невъзпитано (с изключение на директора Виктор Стоянов).

Отивам си, защото госпожа (Светлина) Терзиева обясни пред творческия съвет, че аз не мога да дирижирам симфонични произведения.

Отивам си, защото в ръцете на един човек са планът на зала „България“, творческият план за другата година, организацията на „Фортисимо фамилия“.

Отивам си, защото закриват моята длъжност на щатен диригент, която от много време съществува.

Отивам си, защото няма уважение към музикантите, те живеят в страх да не изгубят работата си, ако не си купуват билети или не свирят по 17 концерта на месец.

Отивам си, защото тайната анкета, направена от Софийската филхармония, не се респектира и се слага диригент като Максим Ешкенази, който по резултат на анкетата, не е желан от оркестъра.

Отивам си, защото смятам за неморален конфликтът на интереси при госпожа Светлина Терзиева, която от 3 години има частен бизнес с Максим Ешкенази, платена е от него и след това го кани като гост-диригент в Софийската филхармония.

Отивам си, защото освен за Ешкенази няма реклама за концертите на Филхармонията, между които и за моите.

Отивам си, защото хората във Филхармонията недоволстват от това, което става, но си мълчат от страх. Така не се прави изкуство.

Отивам си, защото изгубих надежда: бях щастлив диригент, меценат и приятел на Софийската филхармония. Госпожа Светлина Терзиева и Николай Куманов твърдят, че оркестърът и синдикатите не желаят да работят с мен, а това е лъжа и го доказа тайната анкета, на която пък Ешкенази е получил само 3 гласа.

Отивам си огорчена и тъжна, защото този прекрасен концерт миналия четвъртък в зала „България“ със Софийската филхармония беше химн на любовта и надеждата – от моя страна и от страна на музикантите към публиката. Публиката се вдигна на крака, ние се разплакахме. Това ще остане в моето сърце: завинаги! Музиката не се ражда само в нотите, а между хората!

Диригентът Любка Биаджони цу Гутенберг в профила си във „Фейсбук”

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин