Отивам си от Филхармонията!

Защото отношението към мен от някои хора от ръководството е некултурно и невъзпитано (с изключение на директора Виктор Стоянов).

Отивам си, защото госпожа (Светлина) Терзиева обясни пред творческия съвет, че аз не мога да дирижирам симфонични произведения.

Отивам си, защото в ръцете на един човек са планът на зала „България“, творческият план за другата година, организацията на „Фортисимо фамилия“.

Отивам си, защото закриват моята длъжност на щатен диригент, която от много време съществува.

Отивам си, защото няма уважение към музикантите, те живеят в страх да не изгубят работата си, ако не си купуват билети или не свирят по 17 концерта на месец.

Отивам си, защото тайната анкета, направена от Софийската филхармония, не се респектира и се слага диригент като Максим Ешкенази, който по резултат на анкетата, не е желан от оркестъра.

Отивам си, защото смятам за неморален конфликтът на интереси при госпожа Светлина Терзиева, която от 3 години има частен бизнес с Максим Ешкенази, платена е от него и след това го кани като гост-диригент в Софийската филхармония.

Отивам си, защото освен за Ешкенази няма реклама за концертите на Филхармонията, между които и за моите.

Отивам си, защото хората във Филхармонията недоволстват от това, което става, но си мълчат от страх. Така не се прави изкуство.

Отивам си, защото изгубих надежда: бях щастлив диригент, меценат и приятел на Софийската филхармония. Госпожа Светлина Терзиева и Николай Куманов твърдят, че оркестърът и синдикатите не желаят да работят с мен, а това е лъжа и го доказа тайната анкета, на която пък Ешкенази е получил само 3 гласа.

Отивам си огорчена и тъжна, защото този прекрасен концерт миналия четвъртък в зала „България“ със Софийската филхармония беше химн на любовта и надеждата – от моя страна и от страна на музикантите към публиката. Публиката се вдигна на крака, ние се разплакахме. Това ще остане в моето сърце: завинаги! Музиката не се ражда само в нотите, а между хората!

Диригентът Любка Биаджони цу Гутенберг в профила си във „Фейсбук”

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...