Румен БЕЛЧЕВ, "Стършел"

Аз не мога да разбера какво точно искаме. Вие също не сте наясно – хич не ме гледайте така умно!

Мине-не мине седмица – ровим из вестниците с опулени очи и дирим нов скандал. Тъкмо предъвкахме суджуците и – опа – ново двайсет - в Хасково г-н Делян Добрев, бивш министър, вече и бивш депутат, но все още поне член на ГЕРБ, си бил назначил родата и съучениците. И това било възмутително според някои.

Добре де, кого да назначи – случайни хора, събрани с обява във вестника ли? На кого човек да има вяра, че няма да крадат и с онова място, на което простосмъртните само сядат, освен на най-близките си?

Какви са тия нездрави възмущения? Сега само остава някой да поиска да провери как стоят нещата с роднините в Пловдив, да речем, или Варна, Каварна, Хускварна (имаше ли такова село?) или в който град на картата боднете с пръст, без да гледате, и работата съвсем ще се оцапа. Вие какво искате – да обърнем всичко с краката нагоре ли, да загърбим славните български политически традиции от дядо Вазово време насам ли? Добре, нека ей така, на майтап, приемем, че назначенията вече ще се правят така, че не само да са законни, ами и морални. Цялата държава ще се обърне наопаки!

А след като всичко в държавата ще е наопаки – и животът ни ще е съвсем различен от сегашния.

Докторите от „Бърза помощ” вече няма да ги бият – когато пристигнат на адреса, те първо ще опердашват роднините на пациента и чак след това ще се погрижват компетентно за него. Това хубаво ли ще е? Никоя здравна каса няма да издържи да плаща превързочните материали и риванола!

Учителите ще влизат в клас с гьостерица в ръка и ще лупат учениците с нея по главите. Вместо, както си му е редът сега, учениците да ги пердашат. И ще създадат работа на комисията за защита на детето. Не като сега – децата бият, когато решат, че правата им са засегнати, така че комисията може да решава кръстословици спокойно, а учителите получават обещание за десет процента повишение на заплатите, та да си траят.

Магистратите ще работят само за едната заплата и в резултат ще са толкова бедни, че ще пътуват за работа с градския транспорт, при това – с повишено внимание. Хубаво ли ще е да прочетем сутринта заглавие „Главният прокурор изловен без билетче”? Какъв пример ще се дава на младото поколение!

И вече няма прокуратурата да сключва сделки с престъпниците – престъпниците ще сключват сделки с прокуратурата – в смисъл – аз ще призная един грабеж, вие ще опростите два, ако може и в аванс, защото докато съм в домашен арест, все нещо трябва да се яде!

Всички ще знаят кои са истинските собственици на фирмите и рекетьорите ще се редят на опашка пред къщите им. Гадно, нали?

А какво ще кажете за това – като обърнем палачинката, вече не правителството да управлява мафията, а мафията – правителството? Накъде отиваме, моля ви се!

Клатите държавата, скъпи сънародници! А разклатена държава – повръщащо население!

И какъв беше резултатът от цялата Хасковска тупурдия? Едните рекоха едно, другите – друго, едните нарекоха другите мошеници, другите им отвърнаха със същото и със сигурност никой нищо не разбра защо беше караницата.

Всъщност – не, със сигурност се разбра поне, че г-н Делян Добрев бил нямал сестра.

И това е нещо – управлението, както знаем, вече е напълно прозрачно, тия работи трябва да се знаят със сигурност!

 

 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...