МИХАИЛ ВЕШИМ, "Стършел"

Алеко Константинов написва своя „Бай Ганьо” преди повече от 120 години. Ако тогава е имало професионален футбол, сигурно и героят – търговец на розово масло, политик, журналист – щеше да се намеси и в тая игра. Като собственик на отбор, съдия или деятел във футболния съюз. Или пък самият Бай Ганьо щеше да стане футболист и да се прочуе по стадионите из Европата.

Днес, век по-късно, си имаме един такъв образ, който даже надминава Алековия. Той е световно известен играч, голмайстор и носител на „златни топки и обувки”. Вече е бивш и понатежал, но продължава да разнася славата на родината ни по света.

Последното му изпълнение – намесата в испанските вътрешни работи. Нашият Ганьо Балкански може да бъде наричан и Каталунски – навремето игра в „Бърцилона” (произношението негово – б. а.), а сега има имоти там и нарича с гордост себе си „каталунец”. От известно време е и нещо като дипломат – почетен консул на родината ни в Испания, за Каталунската област.

Може ли от успешен футболист да излезе добър дипломат? Може, ако не се казва Стоичков…

Навремето по стадионите, освен с левия си крак, носителят на „Златната топка” се прочу и с езика си – даже испанските съдии научиха българските ругатни и го предупреждаваха: „Но мамата!”, преди да бръкнат в джобчето с картоните.

Сега, играейки не на футболния, а на дипломатическия терен, нашият състезател направи груб фаул. В характерния си стил „джаста-праста” Ганьо се изказа така по адрес на вицепремиера на Испания г-жа Сантамария: „Нейният дядо - франкист, баща й също, тя самата, вероятно и синът й. Тя ли ще ни казва какво да правим?”

Малко по-късно „консулът, който първо говори, а после мисли”, изглежда разбра, че синът на г-жа Сантамария е едва на шест години – тоест рано му е още да е „франкист”. И наш Ганьо Каталунски почна да се извинява – както той си умее, по ганьовски. Пред българска телевизия се изрази така: „Извинявам се на сина й… Ама на нея не й се извинявам. Ква ми е тая!”

„Тая”, иначе вицепремиер на голяма държава, се закани да го съди за обида – нека испанският съд да доказва кой франкист и кой просто с акъл на футболист.

А пък правителството на Испания му извади червен картон – според дипломатически източници в нашето външно министерство дошла нота от испанците за прекратяване на правомощията му.

Ето така Ганьо Каталунски прослави отново родината. В момент, когато Европа гледа с тревога случващото се в Барселона, а нобеловият лауреат, писателят Марио Варгас Льоса призовава испанците за единство, нашият хибрид (между футболист и дипломат) показа на какво е способен – да влезе в европейския конфликт напред с бутоните.

Докато той се изявяваше в международен план, други наши хибриди се проявяваха тук, в медиите ни. Някои журналисти – пишещи и говорещи, възторжено ни информираха, че 90 на сто от каталунците са гласували с „да” на референдума за отделяне от Испания. Но не уточниха по-важното – че едва 43 на сто от избирателите са участвали в допитването. Тоест, референдумът е недействителен, защото в него участниците са по-малко от половината.

Случайно ли е това? Едва ли… Да търсим ли влиянието на трета страна?

Защото има такава страна, която се прочу с хибридните си войни и с намесата си във важни избори по света. Тази страна не крие целта си - да руши обединена Европа, затова подкрепя всякакви националисти и сепаратис­ти. Праща финансови инжекции на партията на Льопен във Франция, на националистите в Унгария, на нашата „Атака”… Спомена се, че нейна намеса има и около събитията в Барселона…

Щом чуете, че някой в нашите медии много яростно се пени и подкрепя отделянето на Каталуния, припомнете си какво пишеше Захарий Стоянов, макар и в други случаи: „И ти ли, брате, падна пронизан от руска рубла…”

Това е особеното на днешните хибриди – не можеш да разбереш кой е купен, кой е просто глупав … 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!“

Блез Паскал, френски математик и литератор, роден на 19 юни преди 401 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…