МИХАИЛ ВЕШИМ, "Стършел"

Алеко Константинов написва своя „Бай Ганьо” преди повече от 120 години. Ако тогава е имало професионален футбол, сигурно и героят – търговец на розово масло, политик, журналист – щеше да се намеси и в тая игра. Като собственик на отбор, съдия или деятел във футболния съюз. Или пък самият Бай Ганьо щеше да стане футболист и да се прочуе по стадионите из Европата.

Днес, век по-късно, си имаме един такъв образ, който даже надминава Алековия. Той е световно известен играч, голмайстор и носител на „златни топки и обувки”. Вече е бивш и понатежал, но продължава да разнася славата на родината ни по света.

Последното му изпълнение – намесата в испанските вътрешни работи. Нашият Ганьо Балкански може да бъде наричан и Каталунски – навремето игра в „Бърцилона” (произношението негово – б. а.), а сега има имоти там и нарича с гордост себе си „каталунец”. От известно време е и нещо като дипломат – почетен консул на родината ни в Испания, за Каталунската област.

Може ли от успешен футболист да излезе добър дипломат? Може, ако не се казва Стоичков…

Навремето по стадионите, освен с левия си крак, носителят на „Златната топка” се прочу и с езика си – даже испанските съдии научиха българските ругатни и го предупреждаваха: „Но мамата!”, преди да бръкнат в джобчето с картоните.

Сега, играейки не на футболния, а на дипломатическия терен, нашият състезател направи груб фаул. В характерния си стил „джаста-праста” Ганьо се изказа така по адрес на вицепремиера на Испания г-жа Сантамария: „Нейният дядо - франкист, баща й също, тя самата, вероятно и синът й. Тя ли ще ни казва какво да правим?”

Малко по-късно „консулът, който първо говори, а после мисли”, изглежда разбра, че синът на г-жа Сантамария е едва на шест години – тоест рано му е още да е „франкист”. И наш Ганьо Каталунски почна да се извинява – както той си умее, по ганьовски. Пред българска телевизия се изрази така: „Извинявам се на сина й… Ама на нея не й се извинявам. Ква ми е тая!”

„Тая”, иначе вицепремиер на голяма държава, се закани да го съди за обида – нека испанският съд да доказва кой франкист и кой просто с акъл на футболист.

А пък правителството на Испания му извади червен картон – според дипломатически източници в нашето външно министерство дошла нота от испанците за прекратяване на правомощията му.

Ето така Ганьо Каталунски прослави отново родината. В момент, когато Европа гледа с тревога случващото се в Барселона, а нобеловият лауреат, писателят Марио Варгас Льоса призовава испанците за единство, нашият хибрид (между футболист и дипломат) показа на какво е способен – да влезе в европейския конфликт напред с бутоните.

Докато той се изявяваше в международен план, други наши хибриди се проявяваха тук, в медиите ни. Някои журналисти – пишещи и говорещи, възторжено ни информираха, че 90 на сто от каталунците са гласували с „да” на референдума за отделяне от Испания. Но не уточниха по-важното – че едва 43 на сто от избирателите са участвали в допитването. Тоест, референдумът е недействителен, защото в него участниците са по-малко от половината.

Случайно ли е това? Едва ли… Да търсим ли влиянието на трета страна?

Защото има такава страна, която се прочу с хибридните си войни и с намесата си във важни избори по света. Тази страна не крие целта си - да руши обединена Европа, затова подкрепя всякакви националисти и сепаратис­ти. Праща финансови инжекции на партията на Льопен във Франция, на националистите в Унгария, на нашата „Атака”… Спомена се, че нейна намеса има и около събитията в Барселона…

Щом чуете, че някой в нашите медии много яростно се пени и подкрепя отделянето на Каталуния, припомнете си какво пишеше Захарий Стоянов, макар и в други случаи: „И ти ли, брате, падна пронизан от руска рубла…”

Това е особеното на днешните хибриди – не можеш да разбереш кой е купен, кой е просто глупав … 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Търсех баща си в света на тъмнокожите музиканти, тъй като те излъчват мъдрост, опит, тъга и самота. Никога не съм се интересувал от музикални момчета. От най-младите ми години съм се интересувал от музикални мъже.”

Ерик Клептън, английски музикант, роден на 30 март преди 78 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията