Финансовият министър Владислав Горанов коментира висшето образование по "Дарик" радио:

"Обществото трябва да си прецени приоритетите. В момента по-важно ни е средното образование. Ректори и висши училища трябва с доза самокритика да погледнат към висшето образование. То в момента уврежда българските деца. Вкарва ги в едни безсмислени специалности, разроили се из образователната инфраструктура, безспорно с мълчаливото свидетелство от страна на държавата и квази разбраната автономия. Влизат децата да учат изключително атрактивни като наименование и съвсем ненужни на пазара на труда специалности.

Академичната общност самодоволно проспаха процесите в икономиката. И сега ще трябва да платят цената, връщайки се към структурата на висше образование и към качеството, което е съществувало 90-те години."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Знам какво мога като актьор и какво не. Робърт де Ниро може и нищо да не прави… Аз не мога…”

Кристоф Ламбер, френско-американски актьор, роден на 29 март преди 66 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията