Михаил ВЕШИМ, в. „Стършел“

Проповед към вярващите в лесни печалби

Веднаж съм влизал в бинго-зала. Беше преди десетина години, в центъра на София. Часът – девет и половина сутринта. Залата пълна, публиката пъстра. От улегнали господа с костюми и дипломатически куфарчета, с вид на висши чиновници или банкови служители, до циганки-метачки с метли и елеци на чистотата. От лелки-домакини, почти по пеньоари, през млади безделници – до пенсионери и гримирани дами. Цялото това разнородно общество, обединено от надеждата за бинго-печалби, зяпаше в някакви талони, а един глас, упойващ като в сеанс на Кашпировски, редеше числа: „Две… двайсет и седем, трийсети девет…”

Тогава усетих каква болест е хазартът. Поразява млади и стари, бедни и богати, умни и глупави.

Днес на тази бинго-зала има катинар. Не че кандидатите за лесно богатство са станали по-малко. Или пък им е дошъл акълът. Просто хазартът излезе от залите на улицата. И стана по-масов. Плъзна по вестникарските будки, по кафенета и магазинчета, пък и в пощите. До гишето, където се получават пенсиите, има друго – там продават талони от Национална лотария. Пенсионерите пътем си вземат някой талон, за късмет. После още някой. А пенсиите им, уж все малки и недостатъчни, неусетно преминават в джобовете на лотарийните босове.

Национална стратегия за развитие нямаме, но имаме Национална лотария.

Масирана реклама за лесни пари ни залива от телевизионния екран. Известен актьор-мечка от театъра се прави на маймуна в най-гледаното време и уж раздава тлъсти суми. Всяка вечер ни показват късметлии с хилядарки, за които иначе трябва да работиш цял живот. Внушението е ясно: не с труд, а с търкане ставаш милионер.

Заразата плъзна – по-масова от грипа, по-поразяваща от СПИН-а. Търкат млади, търкат стари, търкат учени и прости. И клошари също търкат – със стотинките, спечелени от ровене по кофите.

Един виц описва най-точно ситуацията: на всяка доларова банкнота може да се открие следа от кокаин, на всяка българска монета – следа от търкане.

Не е лесно да заличиш един народ, но лесно можеш да го развратиш. После го остави - той сам ще се изтърка от картата на света – като със стотинка.

Навремето писателят Александър Солженицин призова: „Да не живеем в лъжа!” Обяви се против комунистическите пропагандатори. Призоваваше хората да не им слушат речите, да не им четат вестниците, да не им гледат телевизията.

Днес е време да се обявим срещу лотарийната лъжа. И да се сетим, че милионните печалби не отиват при леля Пенка от Горно Долно, а в джобовете на манипулаторите.

Медиите предупреждават да се пазим от телефонни измамници, а не казват нищо за лотарийните. Защото са комбина.

Не им вярвайте на рекламите, на печалбите, на късметите и талоните!

Бойкотирайте и актьора, който вечер ви размахва пачки пред очите. Той също е част от манипулацията – чарът му е подправката, зрънцето бахар на лъжата. Откакто се продаде на лотарията, аз не ходя на негови представления в театъра, не гледам филми с негово участие.

Ако в от питката на Бъдни вечер ви се падне монетата – не я използвайте за търкане на талони.

Късметът ви сигурно е на друго място, не е в пунктовете на Националната лотария!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Знам какво мога като актьор и какво не. Робърт де Ниро може и нищо да не прави… Аз не мога…”

Кристоф Ламбер, френско-американски актьор, роден на 29 март преди 66 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията