Михаил ВЕШИМ, в. „Стършел“
Проповед към вярващите в лесни печалби
Веднаж съм влизал в бинго-зала. Беше преди десетина години, в центъра на София. Часът – девет и половина сутринта. Залата пълна, публиката пъстра. От улегнали господа с костюми и дипломатически куфарчета, с вид на висши чиновници или банкови служители, до циганки-метачки с метли и елеци на чистотата. От лелки-домакини, почти по пеньоари, през млади безделници – до пенсионери и гримирани дами. Цялото това разнородно общество, обединено от надеждата за бинго-печалби, зяпаше в някакви талони, а един глас, упойващ като в сеанс на Кашпировски, редеше числа: „Две… двайсет и седем, трийсети девет…”
Тогава усетих каква болест е хазартът. Поразява млади и стари, бедни и богати, умни и глупави.
Днес на тази бинго-зала има катинар. Не че кандидатите за лесно богатство са станали по-малко. Или пък им е дошъл акълът. Просто хазартът излезе от залите на улицата. И стана по-масов. Плъзна по вестникарските будки, по кафенета и магазинчета, пък и в пощите. До гишето, където се получават пенсиите, има друго – там продават талони от Национална лотария. Пенсионерите пътем си вземат някой талон, за късмет. После още някой. А пенсиите им, уж все малки и недостатъчни, неусетно преминават в джобовете на лотарийните босове.
Национална стратегия за развитие нямаме, но имаме Национална лотария.
Масирана реклама за лесни пари ни залива от телевизионния екран. Известен актьор-мечка от театъра се прави на маймуна в най-гледаното време и уж раздава тлъсти суми. Всяка вечер ни показват късметлии с хилядарки, за които иначе трябва да работиш цял живот. Внушението е ясно: не с труд, а с търкане ставаш милионер.
Заразата плъзна – по-масова от грипа, по-поразяваща от СПИН-а. Търкат млади, търкат стари, търкат учени и прости. И клошари също търкат – със стотинките, спечелени от ровене по кофите.
Един виц описва най-точно ситуацията: на всяка доларова банкнота може да се открие следа от кокаин, на всяка българска монета – следа от търкане.
Не е лесно да заличиш един народ, но лесно можеш да го развратиш. После го остави - той сам ще се изтърка от картата на света – като със стотинка.
Навремето писателят Александър Солженицин призова: „Да не живеем в лъжа!” Обяви се против комунистическите пропагандатори. Призоваваше хората да не им слушат речите, да не им четат вестниците, да не им гледат телевизията.
Днес е време да се обявим срещу лотарийната лъжа. И да се сетим, че милионните печалби не отиват при леля Пенка от Горно Долно, а в джобовете на манипулаторите.
Медиите предупреждават да се пазим от телефонни измамници, а не казват нищо за лотарийните. Защото са комбина.
Не им вярвайте на рекламите, на печалбите, на късметите и талоните!
Бойкотирайте и актьора, който вечер ви размахва пачки пред очите. Той също е част от манипулацията – чарът му е подправката, зрънцето бахар на лъжата. Откакто се продаде на лотарията, аз не ходя на негови представления в театъра, не гледам филми с негово участие.
Ако в от питката на Бъдни вечер ви се падне монетата – не я използвайте за търкане на талони.
Късметът ви сигурно е на друго място, не е в пунктовете на Националната лотария!
