Михаил ВЕШИМ, в. „Стършел“

Проповед към вярващите в лесни печалби

Веднаж съм влизал в бинго-зала. Беше преди десетина години, в центъра на София. Часът – девет и половина сутринта. Залата пълна, публиката пъстра. От улегнали господа с костюми и дипломатически куфарчета, с вид на висши чиновници или банкови служители, до циганки-метачки с метли и елеци на чистотата. От лелки-домакини, почти по пеньоари, през млади безделници – до пенсионери и гримирани дами. Цялото това разнородно общество, обединено от надеждата за бинго-печалби, зяпаше в някакви талони, а един глас, упойващ като в сеанс на Кашпировски, редеше числа: „Две… двайсет и седем, трийсети девет…”

Тогава усетих каква болест е хазартът. Поразява млади и стари, бедни и богати, умни и глупави.

Днес на тази бинго-зала има катинар. Не че кандидатите за лесно богатство са станали по-малко. Или пък им е дошъл акълът. Просто хазартът излезе от залите на улицата. И стана по-масов. Плъзна по вестникарските будки, по кафенета и магазинчета, пък и в пощите. До гишето, където се получават пенсиите, има друго – там продават талони от Национална лотария. Пенсионерите пътем си вземат някой талон, за късмет. После още някой. А пенсиите им, уж все малки и недостатъчни, неусетно преминават в джобовете на лотарийните босове.

Национална стратегия за развитие нямаме, но имаме Национална лотария.

Масирана реклама за лесни пари ни залива от телевизионния екран. Известен актьор-мечка от театъра се прави на маймуна в най-гледаното време и уж раздава тлъсти суми. Всяка вечер ни показват късметлии с хилядарки, за които иначе трябва да работиш цял живот. Внушението е ясно: не с труд, а с търкане ставаш милионер.

Заразата плъзна – по-масова от грипа, по-поразяваща от СПИН-а. Търкат млади, търкат стари, търкат учени и прости. И клошари също търкат – със стотинките, спечелени от ровене по кофите.

Един виц описва най-точно ситуацията: на всяка доларова банкнота може да се открие следа от кокаин, на всяка българска монета – следа от търкане.

Не е лесно да заличиш един народ, но лесно можеш да го развратиш. После го остави - той сам ще се изтърка от картата на света – като със стотинка.

Навремето писателят Александър Солженицин призова: „Да не живеем в лъжа!” Обяви се против комунистическите пропагандатори. Призоваваше хората да не им слушат речите, да не им четат вестниците, да не им гледат телевизията.

Днес е време да се обявим срещу лотарийната лъжа. И да се сетим, че милионните печалби не отиват при леля Пенка от Горно Долно, а в джобовете на манипулаторите.

Медиите предупреждават да се пазим от телефонни измамници, а не казват нищо за лотарийните. Защото са комбина.

Не им вярвайте на рекламите, на печалбите, на късметите и талоните!

Бойкотирайте и актьора, който вечер ви размахва пачки пред очите. Той също е част от манипулацията – чарът му е подправката, зрънцето бахар на лъжата. Откакто се продаде на лотарията, аз не ходя на негови представления в театъра, не гледам филми с негово участие.

Ако в от питката на Бъдни вечер ви се падне монетата – не я използвайте за търкане на талони.

Късметът ви сигурно е на друго място, не е в пунктовете на Националната лотария!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 128 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?