МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"
Афоризъм на сръбския писател Влада Булатович-ВИБ казваше: „У нас една година е сушава, друга е кишава, но всички са исторически”.
Не само при сърбите, и у нас е същото. Новата 2018-а още в самото си начало започва като историческа – с председателството на ЕС.
Заради това историческо председателство управлението ще устиска шест месеца – даже от сараите си лично Ахмед Доган му даде благословия, че засега няма друга алтернатива.
Ще устискаме до края на юни – и народ, и правителство, като кучето от една карикатура на Маргарита Янчева: стопанинът казва на своя домашен любимец, който е вдигнал крак по естествена нужда: „Не! Чакай да мине европредседателството!”
За китайците 2018-а ще е Година на кучето, иначе за нас годината ще е на Отстъплението.
Отстъплението е коронният номер на управлението. Нужни са сто-двеста души и едно блокирано шосе (кръстовище), за да се осуети всяко реформаторско намерение и да се мине към отстъпление.
Управляващата партия ГЕРБ уж безстрашно строи магистрали, пък се плаши от блокирани шосета.
За да се бетонира във властта днес, вчера отстъпи пред бетонирането на Пирин. Утре ще отстъпи и пред бетона на Белене.
Ядреното лоби се готви с още много милиарди да ни зароби. Не само икономически, а и геополитически.
Вместо да търсят виновните за заровените милиарди в „гьола за шарани”, управниците ни търсят заобиколни начини да надградят гьола, за да ни накиснат още повече.
Вместо да посочат източилите КТБ в най-близкото минало, ще ловят приватизаторите от далечното – когато и законът, поради давност, вече не ги лови.
Чуждите медии – английският „Гардиън” и немският „Ди Цайт”, единодушно ни сложиха етикета: най-корумпирани.
Как ли ни усетиха? Корупцията трудно се бори, още по-трудно се мери. Защото става под масата, на тъмно или на четири очи.
Но може да се измери усещането за корупция – на всеки българин. А всеки българин не само усеща, ами и се досеща, че политиците му го баламосват.
А всички заедно, като народ, имаме и друго усещане: че напредваме назад.
