ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, „Фейсбук“

Към колегите ми в НХА (Национална Художествена Академия) и завършилите същата

Скъпи мои приятели, 

Разбирам вашето мълчание, ценя удобната тишина посветена на творчеството и житейския успех. Знаете, че ще бъда съден за „клевета“ от т.н. „Главен Мултак“ (В.Рашидов).

Бих желал да знам вашето мнение, вашата позиция.

Кого подкрепяте в това дело ? Бидейки дългогодишен преподавател в Академията търся вашата персонална и публична защита. Възможно е да не съм прав, кажете го.

Позволявам си да ви припомня, че моят баща бидейки обвинен /1968г./ като формалист и предложен за уволнение и изселване, е бил защитен от колегите си и студентите в трудни времена.

Вие днес с кого сте ?

 

„КАМАРА ИДИОТИ СЪСИПВАТ И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО“

(вестник „Новинар“ бр. 135)

В. Рашидов – „Големият художник винаги си остава голям“. (За себе си)

„Според Вежди Съюзът на българските художници трябва да съществува само като формация, която да съхрани имотите си“

„Самият той (В.Р.) се е бръкнал на няколко пъти за да помогне на изгряващи имена“… (Избройте и посочете имената – В.М.)

„Диалогът му със студентите, на които е преподавал през последните 9 години е изчистен от всякаква дидактика и елитарна дистанция“ – (Потвърдете, че същия има обучени от него студенти, посочете имената им и потвърдете присъствието му в Академията -„девет години“).

За „студентите“ – „Най-красивото нещо в Художествената академия, от която ме изгониха наскоро.“ (Потвърдете присъствието му и съответно изгонването му от Академията –В.М.)

„Благодарен съм за това, че вече не съм в компанията на случайни „художници“, които никой не познава, но съм обиден.“ (коментарът остава ваш – В.М.)

„в Академията бавно и полека се извършва преструктуриране на послушните …“

„ Защо камара идиоти са се вкопчили като кърлежи в заплатите си и не мърдат ?“ (За преподавателите в НХА - В.М.)

„Ако хвърля моята творческа биография в двора на Академията, те ще трябва да изчезнат от там за броени минути“

Колеги, събирайте си багажа!

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...