РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел“
Колебаех се дали съм прав в убеждението си, че е дошло едно такова време – всеки да пише концепции и да дава акъл на другите. Особено – ако за друго не става.
Като прочетох идеите на новия програмен директор на телевизията г-н Кошлуков за повишаване на рейтинга на културните рубрики на БНТ, изведнъж всичките ми колебания изчезнаха!
И реших да предложа на просветената публика тяхното логично развитие – в концепция за повишаване на рейтинга на Националната опера. За две седмици – два пъти! А след година – ще се наложи да си строим нова опера, с тройно по-голяма зала!
Не е тайна, че операта има нисък рейтинг. В смисъл – посещаемост. Миланската Скала, да речем, е пълна, нашата – не съвсем. Но всичко е преодолимо! Затова – като първа стъпка – предлагам да бъда назначен за неин програмен директор.
Тъй като в операта, както и в телевизията, се работи малко – я пеят два-три часа на вечер, я не, пък и – не всички заедно, ами един по един, а някои направо се изнизват от сцената, като им свърши парчето, аз лично ще поема няколко партии, за да дам личен пример – като господин Кошлуков. Добрият ръководител точно така ръководи, с пример, а не с философстване.
Това, че в пеенето никакъв ме няма, не бива да се смята за пречка – важен е ентусиазмът, който ще овладее и останалите в трупата.
Уверен съм, че това ще привлече лавина от любопитни в залата – което е прекрасно. Една опера може да е добра, но ако я гледа шепа хора – изпълнява ли тя обществената си и естетическа функция?
Разбира се, очаквам атака от страна на медийните олигарси, но вие ги знаете какви са, а ако не ги знаете – четете свободната преса, тя разкрива истинския им облик на крадци, мошеници, убийци на свободното слово, соросоиди, грантосукалци и перверзници.
Зная, че те ще намерят злонамерени критици, които ще ме нападнат не само по естетическа, но и по политическа линия – но операта е обществена институция, тя не бива да се съобразява с политически и други олигархични интереси, а само с обществения. Колкото по-голям е общественият интерес – толкова повече ще се съобразяваме. Каквото поиска общественият интерес – това ще пеем!
Нали сте виждали в ресторантите как става – каквото си поръча обществото, това свирят.
Затова ресторантите са пълни, а оперите – празни.
Евентуално – в част от постановките ще бъде вкарано и малко лайфстайл съдържание – без простащини, разбира се, но с някой и друг речитатив с готварска рецепта например и малко повечко голотийки – в балета, разбира се, трудно ще е да обясним на гостуващите звезди тия наши авангардни виждания. Поканените гастролиращи артисти обаче ще трябва да попълват декларация за партийна принадлежност, за да се следи да не се нарушава балансът на политическо присъствие – не може един партиен лидер да пее Фигаро, а ние да го смятаме само за бас, отгоре на всичко – и баритон. Тези, които искат да излизат на сцената, трябва да се определят еднозначно – или бас, или – баритон, какви са тия двойствености! Хората трябва да знаят кой кой е!
А ако някой смята, че така нарушавам нещо – нека ми се обади, аз лично ще сезирам наблюдаващия операта контролен орган. Като ми се обади – не е зле да ми каже и кой е точно органът, защото не го знам.
Настоящото да се смята за официално заявена концепция за развитие на националната опера до превръщането й в обществена такава.
