ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, "ФЕЙСБУК"

Конвенцията, слава Богу, не мина. Това ни дава право да пребием балдъзата при неизбежна отбрана, да строша главата на тъщата и да превъзпитавам жената три пъти седмично с помощта на травмотолозите в "Пирогов".

Добро решение.

По важни са думите на управляващия падишах:

" НИЕ ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯВАМЕ ВОЛЯТА НА НАРОДА !"

Впечатляваща декларация. Това са словата на Дучето (Мусолини) при влизането му в Рим след четиристранния поход на фашистите. Мусолини е предпочетен от най-ниските слоеве в обществото, неграмотните (35%) и безимотните. Един италиански философ го определя като човек с глава от две части - квадратна уста и нискочела глава, параноичните очи на Чаплин, неграмотен и прост с определена омраза към образованите и интелигенцията в страната. Дуче е бил харесван (до 1930) от всички европейски политици.

Ако това е народът (по Винету), аз нямам нищо общо със същия народ.

Чужденец съм.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 100 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.