РУМЕН ЧЕРНЕВ, "СТЪРШЕЛ"

Това, българите, не обичаме богатите – все окото ни в паничката им. Ето и сега – откри г-н Васил Божков изложба с колекцията си в Националната художествена, или както и да й казват сега, докара истински професор да ни обясни какво виждаме, като гледаме, ние – мрънкаме.

Завиждаме, ще ви река, завиждаме, че някой може да си купи ритон от неизвестен извършител и да си го узакони по най-законен начин!

Вие защо не си купите? Ще ви кажа защо – защото не сте патриоти! Самият директор на Националния исторически музей ви го рече преди десетина години (той тогава още не беше съвсем професор, но всички го наричаха “професор Димитров”) – по-хубаво ли ще е, ако тия съкровища, национално културно наследство, изчезнат някъде по чужбините?

И умни хора седнаха, измислиха и написаха Закон за културното наследство, който да ги задържа тук, сред нас. Съкровищата, не извършителите.

Чудесен закон, малко недомислен само в едно отношение – във всички други е съвършен, особено след деветнайстото си изменение и допълнение за последните осем години! Винаги ми е оправяла настроението алинеята, според която “Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито по реда на Закона за общинската собственост, са общинска собственост.” Какво ще кажете? Звънти, та дрънка!

Та мисълта ми беше – не е редно тоя закон да задължава всеки, намерил нещо, наричано от законодателите “вещ”, да търчи в седемдневен срок да го показва на най-близкия музей. Ами ако е наел багера да копа могилата за повече от седем дни? Кой ще му плати разноските? И – откъде-накъде – в музея? За колко обрани музеи сме чули само през последната година? А частните музеи никой бандюга не смее даже да си помисли да ги наобиколи. Частните музеи не държат на седемдневния срок. Частните музеи си плащат честно и почтено.

И пак стигаме до баналната констатация, че държавата не само че е лош собственик, но и зле си опазва не само ЧЕЗ-овете, ами и културното наследство. А пък да си плати за намереното – изобщо не я търси, в най-добрия случай ще почне да се оправдава с тричленката, оценила гривничката или статуйката. В по-лошия ще се прави, че не вярва, че сте ги открили, докато сте преравяли раклата на баба си.

Затова имам идея за юбилейно, двайсето изменение, допълнение и уточнение на Закона за културното наследство – след като частните музеи са на очевидно по-високо ниво от държавните, да се предложи на собствениците им да изкупят ако не всички, поне Националния исторически музей, с Панагюрското съкровище барабар. Като бонус – може и Рогозенското. Варненското – да си стои засега във Варна, и на него ще му дойде редът.

Един харч ще падне от гърба на държавата – и то голям! Ще отпадне и втори – за археологически разкопки. Има си хора, които и сега компетентно и методично разравят подозрителните хълмчета из Тракийското равно поле и околностите, пак ще разравят и ще си поемат всички разходи.

Ще отпадне и необходимостта да се плащат заплати на сума ти археолози, които нищо златно не откриват напоследък, а само забавят строителството на големите инфраструктурни обекти!

Дайте да оптимизираме системата най-после, всички се изтормозихме да разсъждаваме над тъпия закон кое от археологията било публична държавна собственост, кое – общинска, а кое – придобита чрез правна сделка и следователно – частна!

И да си преименуваме закона на Закон за опазване на частното национално културно наследство, та всичко да си дойде на място!

 

 

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.

В името на психологията - научност, страст и отдаденост

 

Творчески портрет на психолога и историк на психологията, историк на българската психоанализа доц. Стоил Мавродиев