"ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

81-годишният Филип Солерс е един от най-известните френски интелектуалци. Той е основател на авангардното движение и издание "Тел Кел" (Tel Quel), в което участват Ролан Барт, Мишел Фуко, Жак Дерида, Умберто Еко, Марслен Плене, Юлия Кръстева и други.

Солерс наруши мълчанието

В неделя Солерс посети една литургия в памет на покойния папа Йоан Павел Втори във Венеция, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и припомня за подозренията, че неуспешният атентат срещу Йоан Павел Втори през 1981 година е бил замислен от съветските и българските тайни служби заедно с ЩАЗИ. Ден след литургията Филип Солерс наруши мълчанието по случая "Юлия Кръстева". На уебстраницата на "La Règle du jeu" ("Правилата на играта") - списание за литература, философия, политика и изкуство, чийто издател е видният френски интелектуалец Бернар-Анри Леви, Солерс дава воля на гнева си и между другото пише:

"Защо старите български тоталитарни тайни служби сега публикуват "архиви" срещу Юлия Кръстева, които тя гневно опровергава? Защо реномирани вестници като "Ле Монд" и "Л‘Обс" повтарят тази невярна информация?"

В тази връзка "Франкфуртер алгемайне цайтунг" коментира, че Солерс като някой Дон Кихот се бори срещу теорията на заговора между съветските, българските и френските тайни служби, хванати ръка за ръка с комунистическата преса и с лявата публичност под егидата на Путин.

Самият Солерс смята, че статията за "Аферата Кръстева" в "Льо Монд" неслучайно е била публикувана редом с информацията за отравянето на агента Сергей Скрипал, както и че неслучайно авторът на статията в "Л‘Обс" е български журналист от София, става ясно от публикацията му в "La Règle du jeu".

По-нататък в своя гневен изблик Филип Солерс разчиства сметките си с още един от атакуващите Юлия Кръстева – "умствено изостаналия", "набеден писател" Фабрис Плискен, "внук на съветолог". Настъплението срещу Кръстева се било превърнало в "популистко-фашистки фестивал", срещу който се възправили поне смелите демократи в България, пише Солерс. Той гневно протестира срещу опита да се възроди Студената война и духът на Джон Льо Каре, срещу "черно-бялото кино" на миналото и глупавото невежество на новите поколения, най-вече в левия спектър.

ФАЦ говори за "реторичен амок"

По повод неговото есе "Франкфуртер алгемайне цайтунг" пише:

"На своята уебстраница Юлия Кръстева на два пъти опроверга обвиненията и заплаши със съд онези, които ги повтарят. Реторичният амок на Солерс подкопава защитата й и дава доказателство за отчаянието на обвиняемите, с които вече от две седмици не се е солидаризирал нито един френски интелектуалец. Единствено историчката Соня Комб, която живее в Берлин и е авторка на книга за ЩАЗИ, напомня за презумпцията за невиновност и призовава към сдържаност. "Архивите могат да бъдат и извор на дезинформация", пише Комб в "Льо Монд".

 

Коментари  

+1 #1 Иван Петров 12-04-2018 08:30
Добра статия. Филип Солерс е напълно прав. Голям писател, той има много оригинален стил, който не би се разбрал много добре в България, поради липса на необходимата култура, Има доста неточности в превода, може би, защото е превод на превод, от немски, а не от оригинал. Тонът в оригинала на Солерс не е никак гневен, камо ли пък в амок, а напротив, лек и на места ироничен. От друга страна не е вярно, че във Франция не се е солидаризирал нито един френски интелектуалец, напротив, можем да цитираме Соня Комб, Самюъл Док в Хъфингтън пост, и дори Бернар Анри Леви, а и както изглежда други реакции тепърва ще последват.
Цитиране

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 148 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.