СЕРГЕЙ ТРАЙКОВ, "СТЪРШЕЛ"
Повече от 30 години обществото ни не спира да се чуди: дали бившата Държавна сигурност продължава тайно да диктува процесите в нашето общество – от икономическите, та чак до културните, или – да? Ето още един повод за размисъл.
Преди дни Народното събрание обяви имената на петима творци в различни области, на които се дава по 700 лева пожизнена пенсия – за заслуги към нацията. В предварителния списък бе включен и актьорът Филип Трифонов, който навърши 70 години. Той обаче не беше одобрен.
Тогава Филип Трифонов попита в отворено писмо председателя на Комисията за култура в Парламента Вежди Рашидов: защо съм отхвърлен за персонална пенсия от комисия с председател Иван Попйорданов, който е бил сътрудник на ДС агентурен псевдоним Попов?
Вежди Рашидов запази мълчание, но Иван Попйорданов отговори, че това решение не е взето еднолично от него: комисията, назначена от Министерството на културата, се състояла от 15 човека и с тайно гласуване те решили така. Какъв е съставът на тази комисия той не казва. Тя се обви още повече в тайнственост, когато Министерството на културата също отказа да обяви имената на нейните членове.
Защо в днешните времена на прозрачност техните имена се пазят в тайна от обществото? Нима ако научим кои са, ще се окаже, че нямат нужния капацитет за дейността на тази комисия? Или пък се срамуват от своите решения? Но ако е така, трябва ли в такава деликатна комисия да влизат хора, които не желаят имената им да бъдат свързвани с взетите решения, защото се срамуват от тях? А може би ако разберем имената им, ще се окаже, че доста от тях също като своя шеф са били сътрудници на ДС? Което едва ли ще бъде кой знае каква изненада.
В своето писмо до Народното събрание Филип Трифонов съобщава, че и предишният председател на 15-членната комисия е бил сътрудник на тайните служби, но с друг ангентурен псевдоним – Евкалипт. Това ясно очертава вече наложила се традиция – Държавна сигурност да си предава като щафета ръководството на една забулена в анонимност тайнствена комисия, решаваща на тъмно и напълно безконтролно какви да бъдат финалните акорди от живота на различни творци в преклонна възраст, които вместо признание получават огорчение.
А че членовете на тази комисия са гузни, красноречиво говори и фактът, че нито един от тях не посмя да излезе от анонимност и да застане със своето име зад взиманите от него решения.
