ТЕОДОР УШЕВ, "ФЕЙСБУК"

Преди време в едно интервю, ядосан, изтърсих, че по-тъжно място от "Квадрат500" е само гробището в Орландовци. Виждам, че в галерията са ме чули и работят сериозно.

В сряда кв. 500 ще бъде вече официално НАЙ-тъжното място в София!

Много ми е интересно колко от колегите ми тук смятат, че "Българският Лувър" е подходящо място за изпращане на покойник (колкото и голям творец да е той)? Също - колко са случаите на художници, на които са били организирани поклонения в Лувъра, Помпиду, Ермитажа, Орсе или МоМА?

И не е ли една галерия място за радост и възхищение, за естетическо преживяване и размисъл?

„Нашите дни на Земята са като сянка, а времето, в което скърбим, е дължината на нашите дни.“

Шмуел Йосеф Агнон, израелски писател, роден на 17 юли преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.