Михал МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Старозагорските общинари оправили всичко в града си, та решили да се заемат с патриотизъм. Чесали се по умните глави и родили велика идея – да преименуват над 800 местности в района. Всички турски имена да се преведат буквално на български. Така например местността Чаплака вече ще се казва Голото, Халваджи бунар ще е Халваджийски кладенец, Калпазан баир ще бъде Ялов рид, Бейска кория ще бъде Чорбаджийска гора, Ахмед баир - Антонов рид. Карталско дърво ще е вече Орлово дърво, Сърдаревото ще е Пъдаревото.

Наглед лесна работа – чиста и проста, кориите стават гори, баирите – ридове, бунарите – кладенци. А пат­риотите в градската управа – още по-големи родолюбци. Големи, но не колкото областния управител на София Илиян Тодоров, който е направо връх недостижим – като първа своя задача той бе решил да преименува връх Мусала. Според неговите компетентни знания името било турско и значело „близо до Аллах”. А пък наш читател, арх. Илия Пенчев от София, опровергава това в писмо до редакцията и обяснява пространно, че името Мусала идва не от арабски, а от персийски (МУСАЛАС). Означава триъгълник, според формата на върха. Та въпросът сигурно е дискусионен – и то за обществена дискусия, в която да се чуе думата на специалисти. Без дискусии само социализмът преименуваше – да напомняме ли, че Мусала е бил по едно време и връх Сталин?

Но управляващият патриотизъм не слуша аргументи, той се счита за винаги прав. А областният управител на София е най-силен в такива спорове, защото му е дадена власт – когато не беше на власт, налиташе и на бой във фоайето на НАТФИЗ.

Примерът на старозагорските общинари е заразителен като вирус и лесно се предава по популистки път.

Патриотичният вирус утре ще разкиха и други общински съвети. Току-виж и ловешката управа кихнала, та местният Баш бунар станал Голям кладенец. Колко му е Каваците край Созопол да се нарекат Тополите. Карадере до Бяла да стане Черен дол и да се застрои до последното дере, а Атлиман до Китен да се преименува на Конски залив. Впрочем, защо ли сърбите, които не можем да упрекнем в липса на патриотизъм, досега не са преименували своето Кале мегдан, парка насред Белград, в Крепостен площад?

Щом сме тръгнали да сменяме имената на местностите, лесно е да се прехвърлим и на хората. Това вече го правихме преди трийсет и кусур (не е турцизъм) години. Наричаше се Възродителен процес – тогава Живковата върхушка смени имената на българските турци. Не само на живите, а и на умрелите – променяха рождените имена на хората от турски произход даже в гробищата.

Сега Новият Възродителен процес може да се започне от патриотите – Джамбазки става Добичотърговски или Търгодобитски, Каракачанов – Черновълненски, а Сидеров… Нека той сам да си избере как да се нарича, защото фамилията му е с арабски произход. Само да не с Ы и Э-оборотное – Сыдэров. По-европейско ще е Сайдеров. Има още двама баш-патриоти с небългарски имена, които обикалят като цветарки по телевизионните студия – Александър Сиди и Карлос Контрера. Редно е те да дадат личен примери и публично да се преименуват пред телевизионните камери, за да станат „чисти” българи.

Казвали сме го и друг път: патриотизмът може да е хубаво чувство, но не е професия. Много станаха професионалните „патрЕоти”, които се прехранват добре от властта, намърдани като буби в парламента, в държавната администрация, в областните и общинските управи.

Да се чудиш, щом толкова обичат родината, защо досега не смениха името на Димитровград – български град, кръстен на съветски гражданин, маша на Сталин, а също и национален предател, карал насилствено българите да стават македонци. Министърът на отбраната Каракачанов се бие в гърдите за голям патриот, а пък търпи турския „Аскеер” в театър „Българска армия” .

Ако патриотите във властта са истински, а не като онези – от Ботевото стихотворение, по-добре да изгонят „Аскеер”-а от театралните награди, вместо да гонят Михаля по бейски кории и калпазан баири.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 77 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си