Михал МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Старозагорските общинари оправили всичко в града си, та решили да се заемат с патриотизъм. Чесали се по умните глави и родили велика идея – да преименуват над 800 местности в района. Всички турски имена да се преведат буквално на български. Така например местността Чаплака вече ще се казва Голото, Халваджи бунар ще е Халваджийски кладенец, Калпазан баир ще бъде Ялов рид, Бейска кория ще бъде Чорбаджийска гора, Ахмед баир - Антонов рид. Карталско дърво ще е вече Орлово дърво, Сърдаревото ще е Пъдаревото.

Наглед лесна работа – чиста и проста, кориите стават гори, баирите – ридове, бунарите – кладенци. А пат­риотите в градската управа – още по-големи родолюбци. Големи, но не колкото областния управител на София Илиян Тодоров, който е направо връх недостижим – като първа своя задача той бе решил да преименува връх Мусала. Според неговите компетентни знания името било турско и значело „близо до Аллах”. А пък наш читател, арх. Илия Пенчев от София, опровергава това в писмо до редакцията и обяснява пространно, че името Мусала идва не от арабски, а от персийски (МУСАЛАС). Означава триъгълник, според формата на върха. Та въпросът сигурно е дискусионен – и то за обществена дискусия, в която да се чуе думата на специалисти. Без дискусии само социализмът преименуваше – да напомняме ли, че Мусала е бил по едно време и връх Сталин?

Но управляващият патриотизъм не слуша аргументи, той се счита за винаги прав. А областният управител на София е най-силен в такива спорове, защото му е дадена власт – когато не беше на власт, налиташе и на бой във фоайето на НАТФИЗ.

Примерът на старозагорските общинари е заразителен като вирус и лесно се предава по популистки път.

Патриотичният вирус утре ще разкиха и други общински съвети. Току-виж и ловешката управа кихнала, та местният Баш бунар станал Голям кладенец. Колко му е Каваците край Созопол да се нарекат Тополите. Карадере до Бяла да стане Черен дол и да се застрои до последното дере, а Атлиман до Китен да се преименува на Конски залив. Впрочем, защо ли сърбите, които не можем да упрекнем в липса на патриотизъм, досега не са преименували своето Кале мегдан, парка насред Белград, в Крепостен площад?

Щом сме тръгнали да сменяме имената на местностите, лесно е да се прехвърлим и на хората. Това вече го правихме преди трийсет и кусур (не е турцизъм) години. Наричаше се Възродителен процес – тогава Живковата върхушка смени имената на българските турци. Не само на живите, а и на умрелите – променяха рождените имена на хората от турски произход даже в гробищата.

Сега Новият Възродителен процес може да се започне от патриотите – Джамбазки става Добичотърговски или Търгодобитски, Каракачанов – Черновълненски, а Сидеров… Нека той сам да си избере как да се нарича, защото фамилията му е с арабски произход. Само да не с Ы и Э-оборотное – Сыдэров. По-европейско ще е Сайдеров. Има още двама баш-патриоти с небългарски имена, които обикалят като цветарки по телевизионните студия – Александър Сиди и Карлос Контрера. Редно е те да дадат личен примери и публично да се преименуват пред телевизионните камери, за да станат „чисти” българи.

Казвали сме го и друг път: патриотизмът може да е хубаво чувство, но не е професия. Много станаха професионалните „патрЕоти”, които се прехранват добре от властта, намърдани като буби в парламента, в държавната администрация, в областните и общинските управи.

Да се чудиш, щом толкова обичат родината, защо досега не смениха името на Димитровград – български град, кръстен на съветски гражданин, маша на Сталин, а също и национален предател, карал насилствено българите да стават македонци. Министърът на отбраната Каракачанов се бие в гърдите за голям патриот, а пък търпи турския „Аскеер” в театър „Българска армия” .

Ако патриотите във властта са истински, а не като онези – от Ботевото стихотворение, по-добре да изгонят „Аскеер”-а от театралните награди, вместо да гонят Михаля по бейски кории и калпазан баири.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.