ДВИЖЕНИЕ "РЕФОРМИ В КУЛТУРАТА"

Българската държава е платила 20 340 британски лири за изложба на Вежди Рашидов, бивш министър на културата, депутат от ГЕРБ и шеф на парламентарната комисия по култура и медии, в известната британска галерия „Галиарди“, стана ясно от информация на министъра на културата Боил Банов в рамките на парламентарния контрол. 

По искане на Българския културен институт в Лондон изложбата е била включена в официалната програма на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Българският културен институт е бил съорганизатор и е поел разходите за реклама, дизайн и отпечатване на каталог, както и коктейла при откриване на изложбата. За конкретните дейности и цени на услугите е отправено допълнително питане, на което все още няма отговор. 

Движение „Реформи в културата“ смята, че този случай е ярък пример на безпринципност и конфликт на интереси, при който човек, заемащ най-високата позиция на законодател в областта на културата и медиите, използва държавни институции и държавни средства за реклама на личното си творчество, докато зависимите от него институции и културни институти се държат като клиентелистки структури и приятелски кръгове, безпроблемно подкрепящи цялата схема. 

Смятаме това за закономерен завършек на скандалите около безличната и непрозрачно организирана културна програма на българското Председателство на Съвета на ЕС, критикувана от много независими наблюдатели – и поради невъзможно късия срок на обявения конкурс, и поради псевдо-представителния характер на много от избраните проекти. Разбираме освен това, че е имало и «привилегировани» събития и творци, които не са били избрани с конкурс. 

Най-същественото и неприятното обаче е друго и то става ясно сега, след завършека на Председателството: тази културна програма не постигна никакъв международен културен и политически ефект. Тя може би обслужи привилегоровани властници, но не допринесе с нищо за представянето ни пред света, не осъществи диалог, не въвлече България във важни европейски дискусии, нито успя да превърне страната-европредседател във фокус на значими европейски културни събития. 

Членовете на движение "Реформи в културата" смятат за свой граждански, морален и културен дълг да изразят своето възмущение и несъгласие с подобни практики. Всичко това за пореден път ни убеждава, че културната политика на република България не изпълнява истинските си задачи, а е подменена от лични акции на заинтересовани лица и обслужващи ги институции.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция