ДВИЖЕНИЕ "РЕФОРМИ В КУЛТУРАТА"

Българската държава е платила 20 340 британски лири за изложба на Вежди Рашидов, бивш министър на културата, депутат от ГЕРБ и шеф на парламентарната комисия по култура и медии, в известната британска галерия „Галиарди“, стана ясно от информация на министъра на културата Боил Банов в рамките на парламентарния контрол. 

По искане на Българския културен институт в Лондон изложбата е била включена в официалната програма на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Българският културен институт е бил съорганизатор и е поел разходите за реклама, дизайн и отпечатване на каталог, както и коктейла при откриване на изложбата. За конкретните дейности и цени на услугите е отправено допълнително питане, на което все още няма отговор. 

Движение „Реформи в културата“ смята, че този случай е ярък пример на безпринципност и конфликт на интереси, при който човек, заемащ най-високата позиция на законодател в областта на културата и медиите, използва държавни институции и държавни средства за реклама на личното си творчество, докато зависимите от него институции и културни институти се държат като клиентелистки структури и приятелски кръгове, безпроблемно подкрепящи цялата схема. 

Смятаме това за закономерен завършек на скандалите около безличната и непрозрачно организирана културна програма на българското Председателство на Съвета на ЕС, критикувана от много независими наблюдатели – и поради невъзможно късия срок на обявения конкурс, и поради псевдо-представителния характер на много от избраните проекти. Разбираме освен това, че е имало и «привилегировани» събития и творци, които не са били избрани с конкурс. 

Най-същественото и неприятното обаче е друго и то става ясно сега, след завършека на Председателството: тази културна програма не постигна никакъв международен културен и политически ефект. Тя може би обслужи привилегоровани властници, но не допринесе с нищо за представянето ни пред света, не осъществи диалог, не въвлече България във важни европейски дискусии, нито успя да превърне страната-европредседател във фокус на значими европейски културни събития. 

Членовете на движение "Реформи в културата" смятат за свой граждански, морален и културен дълг да изразят своето възмущение и несъгласие с подобни практики. Всичко това за пореден път ни убеждава, че културната политика на република България не изпълнява истинските си задачи, а е подменена от лични акции на заинтересовани лица и обслужващи ги институции.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

"Ала бедата е там, че човек има не само тяло и стомах, но и още нещо, което палачите наричат „душа“.

Светослав Минков - български писател, роден на 4 февруари преди 121 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята