ДВИЖЕНИЕ "РЕФОРМИ В КУЛТУРАТА"

Българската държава е платила 20 340 британски лири за изложба на Вежди Рашидов, бивш министър на културата, депутат от ГЕРБ и шеф на парламентарната комисия по култура и медии, в известната британска галерия „Галиарди“, стана ясно от информация на министъра на културата Боил Банов в рамките на парламентарния контрол. 

По искане на Българския културен институт в Лондон изложбата е била включена в официалната програма на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Българският културен институт е бил съорганизатор и е поел разходите за реклама, дизайн и отпечатване на каталог, както и коктейла при откриване на изложбата. За конкретните дейности и цени на услугите е отправено допълнително питане, на което все още няма отговор. 

Движение „Реформи в културата“ смята, че този случай е ярък пример на безпринципност и конфликт на интереси, при който човек, заемащ най-високата позиция на законодател в областта на културата и медиите, използва държавни институции и държавни средства за реклама на личното си творчество, докато зависимите от него институции и културни институти се държат като клиентелистки структури и приятелски кръгове, безпроблемно подкрепящи цялата схема. 

Смятаме това за закономерен завършек на скандалите около безличната и непрозрачно организирана културна програма на българското Председателство на Съвета на ЕС, критикувана от много независими наблюдатели – и поради невъзможно късия срок на обявения конкурс, и поради псевдо-представителния характер на много от избраните проекти. Разбираме освен това, че е имало и «привилегировани» събития и творци, които не са били избрани с конкурс. 

Най-същественото и неприятното обаче е друго и то става ясно сега, след завършека на Председателството: тази културна програма не постигна никакъв международен културен и политически ефект. Тя може би обслужи привилегоровани властници, но не допринесе с нищо за представянето ни пред света, не осъществи диалог, не въвлече България във важни европейски дискусии, нито успя да превърне страната-европредседател във фокус на значими европейски културни събития. 

Членовете на движение "Реформи в културата" смятат за свой граждански, морален и културен дълг да изразят своето възмущение и несъгласие с подобни практики. Всичко това за пореден път ни убеждава, че културната политика на република България не изпълнява истинските си задачи, а е подменена от лични акции на заинтересовани лица и обслужващи ги институции.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина