bnr.bg

Трябва да се концентрира някакво усилие, ако изобщо искаме да спасим висшето образование в България, което запада и умира. Това каза в предаването „Преди всички“ културологът проф. Ивайло Дичев, който коментира темата с 850-те незаети места в Софийския университет "Св. Климент Охридски" за новата академична година.

"Висшето образование е глобален бизнес за милиарди, в който ние се конкурираме със световни университети. Тези университети - в Дания, или в Холандия, най-вече в Америка привличат непрекъснато чуждестранни студенти - повече от половината са пълни с хора от чужбина, които плащат такси и някой ден се включват в местната индустрия. Защо това не става в България? Първо, защото ние сме една расистка държава - видяхме го около мигрантската криза. Второто нещо - трябва висшето образование в България в голямата си част трябва да премине на английски език, най-малкото да е двуезично", подчерта проф. Дичев.

Бюджетът на Харвард е сравним с този на българската държава. Опитваме се да привличаме чуждестранни студенти, но е крайно непривлекателно „идването да се живее в София“, продължи анализа си преподавателят:

„Житейските условия при нас, в Студентски град, са ужасни. Кампусът, където аз работя, е целият в кал всяка година. По света имаме явлението кампус, където са университетите, общежитията и където е много приятно да прекара човек няколко години от студентския си живот. Цялото това като го премислите, ще разберете защо ние, Софийският университет, сме някъде между 800-но и 1000-но място.“

Дичев вижда като основен проблем пред цялото ни образование, не само пред висшето, това, че "курсовете, това, което се прави в тях, до голяма степен се върти около осигуряване на поминък на преподавателите":

"Ако трябва да се направи някаква болезнена, тежка реформа в момента в българското образование, трябва много хора или да се преформатират – да променят своите специалности, или просто да бъдат уволнени, да бъдат махнати, да бъдат назначени някакви други хора, които преподават неща, свързани със съвременния свят, със съвременния живот. Това няма сила, която да го направи. Става дума за хиляди хора, които работят в тези места."

Ивайло Дичев акцентира върху факта, че 45 хиляди зрелостници излизат от средното училище, а 46 хиляди свободни места се обявяват в университетите.

"Няма как да разчитаме само на нашите си хора. Ако решим това - да се изолираме от света, от световната наука, от процесите, които текат глобално, ние трябва да сведем университетите до това, което са били в края на 19-и век: да подготвят учители, по-ниски специалности, а всички по-сериозни специалисти, които ще ни трябват, да ги внасяме от чужбина", предупреди той. 

  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Изкуството не е огледало, което да отразява света, а чук, който да му даде форма.“

Владимир Маяковски - руски поет, драматург, режисьор и актьор, роден на 19 юли преди 132 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

С реките на времето през страдание и възторг (ревю)

 

„Реките на времето“ е важен и необходим опус за днешното ни време и ярко достижение на българската историческа проза.

Анна Димитрова: за границата между германците и "придошлите"

 

Анна Димитрова посвещава вече втори свой роман на мигрантските деца в Германия - на неизбежните културни сблъсъци, пред които мнозина биха предпочели да си затворят очите...

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...