Михал МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Мине, не мине време и на връх Шипка гръмва пукотевица.

На 3-ти март там чествахме 140 години от Освобождението, в края на август се отбеляза 141-вата годишнина от боевете на прохода. Както е тръгнало, честванията може да станат и ежемесечни. А защо не и всяка седмица – за работа желаещи трудно се намират, но за сеир – винаги.

Пак имаше и маскен бал – възстановка. За нея едни доброволци се облякоха като опълченци, други – като турски аскер. С камъни и дърве, дословно по Вазовата ода, „дружините наши” отблъскваха турските орди, които бягаха „като овци”.

И президентът беше на върха – той пък пременен в костюма на национален обединител. Какво каза в речта си националният обединител: „В последните десетилетия беше сторено не малко, за да се изтрие и пренапише тази история в услуга на политическите шарлатани от ново време. Но както и преди няколко месеца в мартенския сняг, тук отново са хиляди и, както Вазов казва, със своето присъствие на този легендарен връх, вие „строшавате на клеветата зъбът“.

Разбирате ли тънкия му намек: недостатъчно се кланяме на днешна Русия за онази война преди 140 години.

Нещо такова се чу и преди шест месеца при срещата на Радев с рус­кия патриарх Кирил, хем духовник, хем офицер от КГБ. Разположил се като у дома си в кабинета на българския президент, Светейшеството с чин си позволи да изисква заповедно повече признателност.

Изглежда тонът му още държи влага, та с речта си шест месеца по-късно нашият президент отново заговори за тая пуста признателност, дето на „братушките” все им е малко – колкото повече ги славим, толкова повече искат.

Та сега, в поредната си прослава към освободителите, Радев се опря и на дядо Вазов.

Ама, ако генералът – държавен глава, седне и прочете „Опълченците на Шипка”, ще види, че поетът „строшава зъбът” на съвсем друга клевета – че свободата ни е дадена даром от нашите руски освободители.

Тоест, одата е за българския подвиг на Шипка. И ако това се нарича „пренаписване на историята”, то това пренаписване е почнало още с Вазовото перо.

Хубаво е преди да говориш, да прочетеш. Препоръката се отнася както за произнасящия речите, така и за онези, които му ги пишат.

Иначе тънкият намек в речта на Радев сигурно се е харесал. Знаем и на кого – на Корнелия Нинова, на Светлана Шаренкова и на друг чужд генерал – Решетников. Харесал се е и костюмът на държавния ни глава във възстановката – уж на национален обединител, но с рус­ка кройка.

 

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

Михаил Ангелов, български диригент, роден на 19 февруари преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.