МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Полският сатирик Станислав Йежи Лец бе написал афоризъм: „Прозорецът към света може да бъде закрит и с вестник”.

Имал е предвид друго време – на идеологическата завеса, когато вестниците бяха пълни с речи от конгреси, с доклади и с очерци за герои на труда. В ония години бе популярен и  един руски виц, който се шегуваше с имената на най-големите съветски издания: „В „Правда” няма известия, а в „Известия” няма правда”.

Днес  у нас имаме правда (свобода) на печата, но е на хартия. А пък вестникарската хартия не става даже за амбалаж. Чувал съм, че в Англия, по стара традиция, във  вестник ти завивали „fish & chips” за вкъщи. Но там си има издания с традиция – ако ти завият рибата и картофките в „Таймс”, „Гардиън” или „Индипендънт”, няма да се отрази на фиша и чипса. Е,  ако ги опаковат в „Сън”, може малко да пожълтеят, но пак ще стават за ядене. Ама я завийте обикновен сандвич в български вестник – веднага ще се сбръчка от клюки. Ще се разкашка от чалга, ще се вмирише от миризливи измислици и сензации.

Днешната българската журналистика разваля не само храната, но и обществената атмосфера.

Не знам защо Министерството на здравеопазването предупреждава с надписи по  кутиите, че цигарите са опасни за здравето ни, а нищо не казва за вестниците. Би трябвало на всеки отпечатан брой, на видно място до заглавието да има предупредителен надпис: ”Четенето на вестници убива мозъчни клетки!”. Или: „Жълтата преса предизвиква халюцинации, страхова невроза и нощни напикавания!”. И всичко това да е придружено със снимки – на невротици, лунатици и прочие пациенти с ментални проблеми.

Когато влезем в магазина, на щанда за сирене има разни етикети – на едни  пише „сирене”, а на други – „имитиращ продукт”.

На вестникарската „Лафка” няма разни етикети – всичко по стелажите  уж са вестници. Купиш един, отвориш го – имитиращ продукт! Купиш втори – още по-имитиращ, даже лоша имитация на първия. Или пък ще попаднеш на  страници, миризливи като незряло сирене.

Навремето френският президент генерал Дьо Гол казваше, че не се управлява лесно държава, в която има над триста вида сирене.

Много по-лесно се управлява държава, в която   журналистиката е само един вид – имитиращ продукт.

Преди десетина години един немски издател на български вестници бе откровен с персонала си: “Задачата на журналиста – беше казал той, – е да запълва с текст празните места между рекламите”.

Тоест, журналистиката у нас пълни дупки – не само между рекламните карета, а най-вече между властта и народа.

Издание, което по-гладко запълва дупките, заглажда ги и ги замазва, ще получи повече финансиране. От властта – в нея е и хлябът, и ножът на финансирането.

Европейските норми изискват върху храните да е написан състава им: мазнини, белтъчини, въглехидрати. Е-та, оцветители, стабилизатори и консерванти.

А за вестниците няма такива изисквания. Читателят сам трябва да се сеща коя статия е прекалено мазна и на кого с нея редакцията се подмазва, кой репортаж е сладникав и колко платен шербет съдържа, коя новина с какъв оцветител е оцветена. Има издания, които преливат от Е-та. Щом ги отвориш, спонтанно възкликваш:”Е-е-е, стига де-е-е!”

Ами телевизията? Там пък се забелязва следната закономерност: колкото по-плоски са екраните, толкова по-плоски стават  програмите. Телевизорите от ден на ден са все по-смарт, а пък предаванията – все по-семпли. Апаратите уж „Лед” , а пък от екраните им тече разтопен словесен сладолед.

Днес афоризмът на Станислав Й. Лец може да бъде допълнен така: „Прозорците към света могат да бъдат закрити и с „Уиндоус”. Със сайтове и социални мрежи. Често „Фейсбук”  намирисва на „Фейкбук”.

Какво да се прави в такива информационно-мътни  времена? Как да различим истинската новина от „фейка”?

Един приятел разчита на куче – от порода за откриване на трюфели. Безпогрешно надушва фалшивите новини. Стопанинът му отваря крана на новинарския поток,  кучето слуша и върти опашка  – на фалшива новина пролайва:”Ау-ау!”. Пък на големи лъжи направо вие като аларма:”Ауууу!”.

Може да си вземете куче от такава порода. Рискувате само да си навлечете гнева на защитници на животните,  че изтезавате с медии домашния си любимец.

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Историята често изиграва лоши шеги на тези, които я преследват.“

 Дан Браун, американски писател, роден на 22 юни преди 60 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…