МИХАЛ МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

По е лоша простотията

и от лошотията.

 Радой Ралин

От известно време се коментира някакъв рекламен клип, на който някакъв директор на някаква телевизия се обръща към младите хора, обещавайки им известност. Как? Като се пробват в неговата телевизия. Като какви: отговорът е в клипа, заснет пред главния вход на Университета. Там тиви босът е седнал бейски, а млада и надарена (физически) секретарка му носи кафе. Със сметанка. За финал шефът похотливо оглежда задния й овал.

Телевизията е студентската „Алма Матер”, а директорът – актьорът Башар Рахал.

Клипът предизвика скандал заради сексизъм. А той просто е тъп. И безвкусен. Истинска чалга.

Но какво по-друго да очакваш от една медия, начело на която е Башар Рахал? Актьор, по-известен от участията си в реклами (за маса, на маса) и в реалити формати, отколкото с ролите си. От Башар може да се очаква толкова вкус, колкото има и в шоуто на Слави. Или от Азис, ако оглави телевизия.

Докато общественици и преподаватели по журналистика обсъждаха клипа на Башар, президентът Радев реши да обсъжда журналистиката. В словото си по повод 10 ноември, годишнина от промените, Радев се изказа критично за медиите днес: „Свободата на словото е спомен от миналото. Четвъртата власт абдикира от ролята си на коректив. Рухнаха професионалните стандарти в медиите, а с тях и доверието на гражданите в поднасяната информация.”

Може да е вярно, но констатацията е твърде на едро. Ако президентът искаше да каже нещо конкретно, трябваше да почне от партийния вестник „Дума”. Там Корнелия Нинова еднолично уволни главната редакторка и назначи свой човек – световно неизвестен, но верен на лидерката. Такъв пример за грубо политическо назначение в медиите скоро не е имало.

Ако Радев наистина иска да се задълбочи, а не да прелита в бръснещ полет над медийното поле, може да разшири темата – с участието на бив­шите ченгета в днешната журналистика. Агентите на ДС продължават да са фактори в медиите. На последното раздаване на журналистически награди с най-голямата и важна за гилдията на името на „Йосиф Хербст”, бе награден журналист с агентурен псевдоним и с богата папка от доноси. Впрочем такива бивши агенти (академици, историци, писатели) президентът Радев кани в кабинета си, за да си говорят за „национално единение”.

Какво ти тук „единение”, докато доносниците се кичат с отличия? С научни титли, стават академици и член-кореспонденти, още дават акъл по медиите…

Проблемите на днешната журналистика са основно два: простотията и лошотията. От едната страна са чалгарите, от другата – бив­шите ченгета. Иди, че разбери кое е по-лошото.

Пък ако тук-там има нещо друго встрани, това са само остатъци от журналистика.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Маргарита Праматарова - Радулова – несравнимата Турандот

     

    90 години от рождението й

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Снобите нямат врагове и затова злословят по адрес на всички с надеждата да си спечелят някой.“

Фредерик Бегбеде, френски писател, роден на 21 септември преди 58 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?