МИХАЛ МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

По е лоша простотията

и от лошотията.

 Радой Ралин

От известно време се коментира някакъв рекламен клип, на който някакъв директор на някаква телевизия се обръща към младите хора, обещавайки им известност. Как? Като се пробват в неговата телевизия. Като какви: отговорът е в клипа, заснет пред главния вход на Университета. Там тиви босът е седнал бейски, а млада и надарена (физически) секретарка му носи кафе. Със сметанка. За финал шефът похотливо оглежда задния й овал.

Телевизията е студентската „Алма Матер”, а директорът – актьорът Башар Рахал.

Клипът предизвика скандал заради сексизъм. А той просто е тъп. И безвкусен. Истинска чалга.

Но какво по-друго да очакваш от една медия, начело на която е Башар Рахал? Актьор, по-известен от участията си в реклами (за маса, на маса) и в реалити формати, отколкото с ролите си. От Башар може да се очаква толкова вкус, колкото има и в шоуто на Слави. Или от Азис, ако оглави телевизия.

Докато общественици и преподаватели по журналистика обсъждаха клипа на Башар, президентът Радев реши да обсъжда журналистиката. В словото си по повод 10 ноември, годишнина от промените, Радев се изказа критично за медиите днес: „Свободата на словото е спомен от миналото. Четвъртата власт абдикира от ролята си на коректив. Рухнаха професионалните стандарти в медиите, а с тях и доверието на гражданите в поднасяната информация.”

Може да е вярно, но констатацията е твърде на едро. Ако президентът искаше да каже нещо конкретно, трябваше да почне от партийния вестник „Дума”. Там Корнелия Нинова еднолично уволни главната редакторка и назначи свой човек – световно неизвестен, но верен на лидерката. Такъв пример за грубо политическо назначение в медиите скоро не е имало.

Ако Радев наистина иска да се задълбочи, а не да прелита в бръснещ полет над медийното поле, може да разшири темата – с участието на бив­шите ченгета в днешната журналистика. Агентите на ДС продължават да са фактори в медиите. На последното раздаване на журналистически награди с най-голямата и важна за гилдията на името на „Йосиф Хербст”, бе награден журналист с агентурен псевдоним и с богата папка от доноси. Впрочем такива бивши агенти (академици, историци, писатели) президентът Радев кани в кабинета си, за да си говорят за „национално единение”.

Какво ти тук „единение”, докато доносниците се кичат с отличия? С научни титли, стават академици и член-кореспонденти, още дават акъл по медиите…

Проблемите на днешната журналистика са основно два: простотията и лошотията. От едната страна са чалгарите, от другата – бив­шите ченгета. Иди, че разбери кое е по-лошото.

Пък ако тук-там има нещо друго встрани, това са само остатъци от журналистика.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

Михаил Ангелов, български диригент, роден на 19 февруари преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.