Отворено писмо

до Боил Банов, министър на културата на РБ

от Аркадиуш Борис Жабовски, творец

 

Във връзка с изявлението Ви на 28.11.2018 под заглавието: "БОИЛ БАНОВ: НЯМА ДА ВЪРНА ЦЕНЗУРАТА В БЪЛГАРИЯ" покорно Ви информирам, че аз съм единственият цензуриран визуален художник в България.

Завършил съм Националната художествена академия в София и завършвам докторска степен по философия на изкуството във Виена.

Създавам съвременно изкуство.  Занимавам се с теми като унищожаването на българската нация, разрушаването на Европа и защитата на семейството, държавата и вярата. За разлика от това, което беше показано в Националната галерия от Ода Жон.

От 2012 г. в Пловдив, където живея и създавам изкуство, няма галерия, която да ме изложи. Независимо дали е държавна или частна.

Собствениците на галериите честно ми казват, че ако ме покажат, ще имат проблеми.

Въпреки,че от 2010-2012  участвах в много интервюта по телевизиите и във вестниците, след като открих голяма изложба нa политическа и социална теми CHAOS 2012 г. в ДПХ Пловдив медиите отказват да сътрудничат, което е необходимо условие за моя докторат, например.

Въпреки че съм известен в средите, не съм канен в общи изложби.

Не съм добавен в книгата за съвременните художници в Пловдив. Макар че аз съм първият и единствен представител на стила на критичното изкуство в Пловдив.

Всичко, което описвам, не може да бъде доказано, защото се използва комунистическият метод: мълчалив отказ.

Ето защо имам оферта: ако Вие, като министър, сериозно и отговорно стоите зад думите си, че в България няма цензура,  организирайте моя самостоятелна изложба в Националната галерия в София. Уверявам ви, че дори като министър няма да успеете.

Защото в България има цензура в изкуството и аз съм живо доказателство за това.

 

П.п.

Не знам дали това писмо ще достигне до Вас, защото повечето медии ме цензурират  ... :)

 

С уважение

Единственият цензуриран художник в България

Пан Жабовски

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по нормален начин.”

Джовани Бокачо, роден на 16 юни преди 711 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…