АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"
Очаквах да съсека "Смарт Коледа" още като чух за пръв път заглавието му. Коледните семейни филми рядко се получават дори на добре смазана индустрия като Холивуд, какво остава за клетото българско кино? Името изглеждаше като нелеп опит за актуалност и оригиналничене, а ла аматьорския "Смартфонът беглец" на Максим Генчев, с който бяха рамо до рамо на тазгодишния фестивал за българско игрално кино "Златна роза" (защото поради оскъдното производство никой не смее да говори за селекция).
Впрочем има предишен опит за български коледен филм, и то в по-лекия жанр - "Коледата е възможна" на Християн Ночев от 2001 г., вариация по темата "ситком", продуцирана от БНТ. Но какво за него - най-обикновен недонаправен български филм, от най-лошия за родното кино период, в който професионален стандарт беше мръсна дума. А и не е детски. Защо тематиката не е разработвана преди 1989 г., когато Дядо Коледа беше Дядо Мраз, но пък имаше активно кинопроизводство, можем само да гадаем.
Най-накрая, детски филми у нас в последните трийсет години се създават изключително спорадично, в условия на оскъдица и прекъсната връзка с естествената им аудитория - кое дете ходи на кино? - от една застаряла, черногледа и взряна в проблемите си гилдия, без достатъчно внимание от телевизиите, които са най-практичният канал за разпространение (ако не броим интернет).
И тогава? Тогава от една абсолютна дебютантка се появява оптимистичен, свеж, оригинален и лишен от всяка претенция филм. Към "Смарт Коледа" може да има технически забележки, но емоцията му е на място, сюжетът и ритъмът са уцелени, тематиката е актуална, но без излишен дидактизъм - напротив, има здравословна доза непочтителност към авторитетите и нравоученията. Повечето български филми страдат от това, че не знаят за кого са предназначени и не ги е грижа за тяхната публика. "Смарт Коледа" навярно ще допадне и на родителите, но той познава своя зрител. Той е някъде на възрастта на главния герой, 9-10-годишния Марти - на прага на пубертета, изкушен и добре запознат с новите технологии, но и все още наивен и надяващ се на чудеса. Очевидно е, че режисьорката и сценаристка Мария Веселинова работи с деца. Основната сюжетна линия е базирана на неин детски спектакъл, който тя поставя на малки частни сцени години наред, преди да спечели субсидия за дебют от НФЦ през 2014-а, която й позволява да реализира проекта на голям екран.
Отчасти поради бекграунда на Мария, отчасти поради бюджетните ограничения, тази приказка за Дядо Коледа от компютърната ера не блести с визия и дигитални хватки. Напротив - реализирана е тип телевизионен театър, с традиционна сценография и семпла структура. Филмът е скромен в амбициите и внушенията си (което го отличава от други родни проекти с неоправдано самочувствие), добре съзнаващ собствените си ограничения. От друга страна, тъй като и посланието на "Смарт Коледа" съдържа ясна дихотомия модерно-традиционно, този киноезик работи в полза на централния конфликт.
Т.е. актьорско преиграване ще има: но когато Кръстю Лафазанов е наднормен Дядо Коледа, който не може да закопчае костюма си без гимнастика и диета, а Калин Врачански - джудже с нацистки схващания за дисциплина и ефективност, тази театралност е съвсем на място и буди неизбежна усмивка у зрителя. И двамата се справят с актьорските си задачи, освен това на режисьорката не й липсва ирония: как ви се струва Поли Генова като виртуален фитнес инструктор? Повечето от второстепенните роли са бутафорно-мюзикълни (на моменти повече, отколкото тестото може да поеме), но филмът съвсем естествено лежи на плещите на малкия Константин Гергинов. Той преминава през цялото приключение, без да му мигне окото.
Героят му Марти вече е навлязъл във възрастта на скептицизма, селфитата и социалните мрежи. Подготовката за Коледа в семейството на заможни родители и по-малка сестричка го отегчава искрено. През нощта обаче той успява да проследи елфите на Дядо Коледа и да попадне в тяхната вълшебна работилница, където те пъшкат под количеството работа и крайни срокове. За да се справят, момчето ги "открехва" за възможностите на новите технологии. С тяхна помощ джуджетата напредват в отмятането на задачите, но и падат в плен на изкушенията на "Елфбук" и невъзможността на машините да направят точна човешка преценка.
Общо взето, очакван развой, но представен с достатъчно хумор и незлобивост. И накрая, "Смарт Коледа" по изумителен начин успява да остане в пределите на добрия вкус - нещо, което аз лично не очаквам априори (не само) от българските комедии. Не ми допадна единствено сладникавостта на "реалистичните" сцени, оформящи рамката на приказното пътешествие. Това обаче е малък кусур. В "Смарт Коледа" има нещо наивно, мило и чисто, не чак от нивото на сантиментални образци като "Сериозна причина да повярваш в Дядо Коледа" на Пратчет и Yes Virginia (прочутия едиториъл от 1897 г. във в. "Ню Йорк Сън", препечатван и до днес), но в този ключ. Надявам се той да стигне до своята публика и - защо не - в следващи Коледи да измести мухлясалия "Сам вкъщи" от празничната програма.
