МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

На улицата, точно пред входа на жилищната ни кооперация, разчертаха паркомясто за инвалиди. Сложиха знак, а асфалта оцветиха в синьо.

Във входа ни няма човек с увреждания, но приехме ограничението. И не го нарушаваме – редно е да има място за инвалидите.

Но се оказа, че на мястото не паркират инвалиди, а съвсем здрави хора. Които слизат от огромни джипове и луксозни мерцедеси. Все пак, когато слизат, си правят труда да сложат на таблото инвалиден знак.

Такива шофьори наблюдавам всеки ден, не само здрави, но и хитри – снабдили се с пропуск, който им гарантира безплатно паркиране в платените зони на града.

Изразих възмущение пред познат адвокат. „Дай сто лева и аз ще ти извадя такъв пропуск!” – предложи ми в стил „Сделка или не”. Още повече се възмутих. „Няма да паркираш, щом си балък!” – вдигна рамене и ме отмина.

Друг познат с гордост ми споделя, че не си плаща парното. Вече дължал хиляди на „Топлофикация”. Когато го заплашат със съд, внасял някаква дребна сума – примерно 50 лева и обещавал, че ще почне да погасява остатъка. „Така не могат да ме осъдят” – каза радостно. А че се трупат суми и лихви, които няма как да плати… Ще плащат децата му. Махна с ръка и спомена нещо за „майката”. Ами ако всеки почне така, с „майката”, един ден парното ще спре – и за децата, и за майките. „Да плащат балъците!” – рече и отсече.

Примери за нашенски далавери мога да давам много – и на ежедневно-битово, и на национално ниво. Мога да изброя ситни далавери, както и много едри… Но вие също ги знаете, да не ставам досаден.

Навремето нашият покоен колега, писателят Йордан Попов, често ни разправяше за Финландия. Имаше преки впечатления от тази страна, защото дъщеря му е омъжена за финландец. „Там, казваше Йордан, има едно изречение, формулирано като национална идея. Изречението е: Безчестието на един финландец е безчестие за целия финландски народ!

И целият народ (иначе малък и северен, а не като нас – стар и велик) не само е приел изречението като национална идея, но и го спазва. Затова можеш да си сигурен: финландец няма да те излъже! Ти можеш да го излъжеш, но ако те усети, направо те зачерква като човек.”

Това ни разказваше Йордан на нас, стършелите, а сякаш искаше да го разкаже на всеки българин.

Но това е все едно да говориш на финландкишията!

Отвориш ли дума за достойнство и чест, у нас веднага те взимат за балък.

Пиша този текст с риск да ме вземете за голям балък.

И все пак, в тези светли дни около Рождеството може да ни осени и някоя светла мисъл, различна от мисълта да отидем на покупки в мола.

Току виж, покрай празника, ни хрумнало някое изречение, подобно на финландското, което да стане нашето лично изречение.

Да го запомним, да си го повтаряме и да си го спазваме. Не само по светли празници, а и в мрачни делници.

Някой ден от тия лични изречения може да се роди и националната идея, от която имаме нужда!