Австрийският вестник „Die Presse“ анкетира участници на международна конференция в Клагенфурт, Австрия, и получи интересни резултати. Филмите, мобилните приложения, видеоигрите в наши дни все повече се възприемат като литература, твърдят експерти.
Над 300 души са проявили интерес към темата „Литературата в новия ландшафт на комуникацията” . Много от тях са от Канада и САЩ, където традиционното четене вече се измества от екрана. Точно обратното е положението в залагащата на традицията Австрия, която държи на традиционното четене и писане.
Педагог от Канада например е защитила тезата, че съвременното говорно обучение трябва да е по-малко концентрирано върху текстове. „Трябва наново да дефинираме какво е писател и читател”, казва Дженифър Роузъл. Тя допълва, че в днешно време учителите се концентрират твърде много върху четенето на книги, докато четенето е много повече свързано със слушане и гледане.
Роузъл е написала книга, в която сравнява програмите на читалищата в 21 държави. В САЩ и Великобритания за форми на четенето вече се смятат филмите, видеоигрите, подсайтовете, приложенията. Според педагога чисто писмените извори едва ли са по-важни в един час по език от визуалните. „Начинът, по който децата използват апликациите за мобилни устройства, е новата форма на компетентност за четене и писане”, казва тя.
„Често се казва, че децата не могат да четат вече, но четенето е свързано с мотивация. Малките дечица се нуждаят от истории и много ги харесват. В училище обаче често се налага да четат текстове, които не им харесват”, обяснява Роузъл. По думите й все по-често ще е важно трансформирането на съдържание от една форма в друга.
Положителният пример, разбира се, е Финландия, която надминава всички с новото си проектно обучение, в което предметите се размиват и обединяват, за да позволят на децата да решават задачи и да се справят с конкретни проблеми. Според финландската система дори писането на ръка вече е излишно.
Тази теза среща твърд отпор у австрийските експерти. Според тях писането на ръка формира идентичността, има и неврологични преимущества.
Шели Петерсън от университета в Торонто също смята, че ръкописът все още е важен. „Посредством писането детето получава представа, че иска да каже нещо. Научаването да се ползва клавиатура преди молива е проблем, защото се прескача една важна фаза”, смята канадката.
Всеобщите страхове от новите технологии имат общ корен – става дума за игра. Това е и думата, която най-много плаши родителите. Възрастните са алергични към играта, защото се страхуват, че тя пречи на децата да учат. Тя обаче е основният начин за опознаване на света при малчуганите и точно липсата на игрови елементи затормозява учебния процес. В това отношение образованието има още много да догонва.
