Австрийският вестник „Die Presse“ анкетира участници на международна конференция в Клагенфурт, Австрия, и получи интересни резултати. Филмите, мобилните приложения, видеоигрите в наши дни все повече се възприемат като литература, твърдят експерти.

Над 300 души са проявили интерес към темата „Литературата в новия ландшафт на комуникацията” . Много от тях са от Канада и САЩ, където традиционното четене вече се измества от екрана. Точно обратното е положението в залагащата на традицията Австрия, която държи на традиционното четене и писане.

Педагог от Канада например е защитила тезата, че съвременното говорно обучение трябва да е по-малко концентрирано върху текстове. „Трябва наново да дефинираме какво е писател и читател”, казва Дженифър Роузъл. Тя допълва, че в днешно време учителите се концентрират твърде много върху четенето на книги, докато четенето е много повече свързано със слушане и гледане.

Роузъл е написала книга, в която сравнява програмите на читалищата в 21 държави. В САЩ и Великобритания за форми на четенето вече се смятат филмите, видеоигрите, подсайтовете, приложенията. Според педагога чисто писмените извори едва ли са по-важни в един час по език от визуалните. „Начинът, по който децата използват апликациите за мобилни устройства, е новата форма на компетентност за четене и писане”, казва тя.

„Често се казва, че децата не могат да четат вече, но четенето е свързано с мотивация. Малките дечица се нуждаят от истории и много ги харесват. В училище обаче често се налага да четат текстове, които не им харесват”, обяснява Роузъл. По думите й все по-често ще е важно трансформирането на съдържание от една форма в друга.

Положителният пример, разбира се, е Финландия, която надминава всички с новото си проектно обучение, в което предметите се размиват и обединяват, за да позволят на децата да решават задачи и да се справят с конкретни проблеми. Според финландската система дори писането на ръка вече е излишно.

Тази теза среща твърд отпор у австрийските експерти. Според тях писането на ръка формира идентичността, има и неврологични преимущества.

Шели Петерсън от университета в Торонто също смята, че ръкописът все още е важен. „Посредством писането детето получава представа, че иска да каже нещо. Научаването да се ползва клавиатура преди молива е проблем, защото се прескача една важна фаза”, смята канадката.

Всеобщите страхове от новите технологии имат общ корен – става дума за игра. Това е и думата, която най-много плаши родителите. Възрастните са алергични към играта, защото се страхуват, че тя пречи на децата да учат. Тя обаче е основният начин за опознаване на света при малчуганите и точно липсата на игрови елементи затормозява учебния процес. В това отношение образованието има още много да догонва.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 99 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?