НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

  1.

  Постоянно разсъждавам над въпроса - защо властта напоследък демонстрира толкова алчност, сребролюбие, лакомия, ненаситност към материалните облаги, към паричните знаци?

  Достатъчно съм видял вече през живота си, за да знам, че всяка власт у нас се изкушава да "топне" муцунки в кацата с мед. Но сега имаме абсолютна аномалия. Новата ни история не познава подобна откровена, неумна, безвусна и безогледна консуматорска всеядност...

  Преминати са всички морални предели. Надхвърлени са всички нравствени граници.

  Днес, в отличната книга, която чета, намерих идея, която поне донякъде обяснява вероятно какво се случва у нас и защо то се случва.

  В древни времена всеки човек се е стремял да има чест и достойнство. Разбира се, властителите са претендирали за повече чест и по-голямо достойнство. Но как да се компенсира, пита се, дефицитът от чест и достойнство? Как да се оразмерят честта и достойнството, за да може да има еквивалентна размяна? Отговорът е - възникват парите!!

  Парите са еквивалентът в тази размяна. Те са компенсаторният механизъм. Ти имаш чест и достойнство, аз нямам или имам малко. Парите ми добавят толкова, колкото да се изравним, да сме равни един на друг!!

  По тази логика, днешните властници са с остър дефицит на чест и достойнство и съзнателно или подсъзнателно се стремят да компенсират този остър дефицит с материални блага, за да се освободят от комплекса на малоценност и да се издигнат в очите си до нивото на хората с чест и достойнство!

  Абсолютна тяхна самоизмама, за която ще плащаме всички ние.

  Мога да им препоръчам книгата, която чета. Там е разказано продължението на историята. И в един момент се стига неизбежно до робството...

  2.

  Отличната книга, която чета (за не ще разкажа друг път), ми напомни за Панюрж. Това е герой от великото произведение на Франсоа Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел" (16 век).

  Помислих си:

  Държавата ни е налазена и похитена от множество такива като Панюрж! Днес е великото време на Панюрж...

  Панюрж е човек, чието единствено призвание в живота е да взема големи суми пари и да ги харчи. Той "знае шейсет и три начина за печелене на пари - най-почтеният и най-рутинен от които е краденето".

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш.“

Едгар Алън По, американски поет и писател, роден на 19 януари преди 217 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Аватар“ №3, или как „Пътят на водата“ става огън и пепел (ревю)

 

"Уверен съм, че третият „Аватар“ няма да потъне и независимо от бюджета си от 400 милиона долара ще бъде касов хит." - коментар на Борислав Гърдев

Подводните течения на Лука Гуаданино

 

„След лова“ на Лука Гуаданино е сред най-неоценените и погрешно разбрани филми през миналата година.

Искри от въглени и неподправен патриотичен плам

     

„Въглени“ - историческа сага от XVII век за страдание, любов и възход