НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Руснаците казват Дурной пример заразителен. Лошият пример е заразяващ.

Отдавна съм писал - езикът на власта има свойството да се превръща в норма, в начин на говорене във и на управлението, в рамка и формат, в които обществото започва да обмисля и обговаря проблемите си, насъщните свои проблеми.

По-накратко, простият или не дай Боже просташки език на властта се трансформира в прост или не дай Боже просташки език, на който мисли и говори за проблемите си обществото.

Ето защо властта не може, писал съм многократно, да използва подобен език: пунта мара, простаци, шестаци, кюфтаци, ще ги спукам от бой на изборите, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, българите са като моите кучета, разфасовали момчето (за убития ученик в Перник), вие сте прости и аз съм прост, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари...

Защото този език се превръща в норма и рамка за управлението и обществото ни.

Ето днес един отговорен фактор е изпростял недопустимо с хващането за шлифера. Лошият пример е заразителен. Тъпият пример се прихваща дори неволно.

Трябва да се помни - не само каквито сме, такъв език използваме, но и какъвто език използваме, такива ставаме.

Ето защо властта трябва да си подбира изразните средства и дори да има дефицит от образование и култура, трябва да ги осъзнава и да се стреми да минимизира този дефицит.

Иначе рано или късно нейната простота и не дай Боже простотия, ще се превърне неизбежно в простота и не дай Боже простотия на обществото. Опростаченото общество вече не е общество, то е прост народ. 

А е казано - прост народ, слаба държава.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„В приятелството може да се избира толкова малко, колкото и в любовта.”

Паул фон Хайзе, германски писател, роден на 15 март преди 196 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.